Десета картина

Внезапно се възстановява обстановката от VIII картина, Адам отново като Кеплер отпуснал глава, над писалищната си маса. Луцифер - слугата му - стои до него, побутва го по рамото. Разсъмва се.

Луцифер
И този път не те обезглавиха…

Адам (надига се)
Къде съм аз? Къде е моят сън?

Луцифер
Ти изтрезня - отлитна и съня ти.

Адам
О, виното ли само окрилява
сърцето старо в този мерзък век?
Пред погледа ми кипнал бе светът!
В отлитналия сън слепецът само
не би съзрял божествена искра,
макар сред кръв и кал. Ах, удивен съм:
въздигат се грехът и доблестта,
щом с белега на силата затътнат!
Защо ли се пробудих? За да вникна
до дъно с разум в този век дребнав,
прикрил с усмивка своята престъпност,
а с маска на достойнство - пошлостта…

Луцифер
С подобно чувство всеки изтрезнява
на размисъла в утринния хлад.

Ева (излиза от павилиона)
Махни се! О, предчувствах, но не вярвах:
ти искаш да убия своя мъж!
Ти смяташ, че на мерзост съм способна,
а казваше, че твой съм идеал…

Придворният
За бога, скъпа, тихо, успокой се!
Съгледат ли ни - ето ти скандал!

Адам
Една жена в два образа!… И тя ли
бе само сън? А моята съдба
като вълна от нейната промяна
проблесна и потъна в тъмнина.

Ева
Нима скандалът само те тревожи?
Или грехът във тайна не е грях
за тебе, благороднико достоен?
Подмайвате невинната жена,
догде захвърли като предразсъдък
наследството на древната си чест.
Тогава със презрителна усмивка
решавате: готовичка е тя
на мръсните ви замисли да служи…
Махни се от очите ми, махни!

Придворният
Това е прекалено! Става смешна
тревогата ни делнична, щом тъй
тържествено я виждаш… Ала нека
засмени, шеговити да сме пак
и в бъдните си срещи да забравим
за тази малка случка между нас.
Довиждане, мадам!
(Излиза.)

Ева
      Подлец!… Останах
с греха си и сълзите си сама.
(Излиза.)

Адам
Да, сън бе то, а сън ли е - отлита…
Но не е всичко тленно - мисълта
е вечна и насилието само
плътта безсилна може да срази.
О, виждам как идеите ми раснат,
как все по-чисти и по-горди те
от век на век света ще завоюват.

Луцифер
Учителю, денят напредва… Вън
припряно се стълпиха ученици,
от твойта мъдрост молят малък дял.
(Звъни със звънеца, прикрепен върху кулата.)

Адам
Присмиваш се на знанията мои,
но аз и сам изгарям в срам от тях…

Луцифер
Учител си на толкова младежи…

Адам
Не ги и уча - само със слова
загадъчни душите им смирявам.
Сами не знаят що да сторят с тях.
Глупаците ме зяпат и си мислят,
че с пищни фрази духове зова,
а туй е само трик, за да прикрия
съдбата си на жалък шарлатан…
Еднн ученик влиза бьрзо н отива до балкона.

Ученикът
Учителю, щастлив съм, че ме викаш,
да гребна от познанията ти,
да вникна във нещата по-дълбоко
от всеки друг твой верен ученик.

Адам
Предимството, което получаваш,
на своето усърдие дължиш…

Ученикът
О, тръпна от желание да вникна
в строежа на самото естество
и всичко да обхвана, да изпитам
насладата, че имам сила, власт
над дух и над материя еднакво…

Адам
Прашинка от света си - как ще вникнеш
ти в цялото чудесно? Искаш власт,
познание, наслади, но би грохнал
под страшната им тежест - или бог
би трябвало да станеш… Но поискай
по-малко, та дано го усвоиш.

Ученикът
Една поне от тайните разкрий ми
и много ще спечеля - та нали
сам чувствувам, че нищичко не зная!

Адам
Добре тогава. Виждам, заслужаваш
да влезеш с мен в най-скрития олтар,
да видиш всичко, както аз го виждам.
Но да не ни подслушва само някой,
че истината днес е смъртоносна,
ако я чуе простия народ.
Ще дойдат дни - дано по-скоро дойдат! -
по улиците ще я възвестят,
народът само нека да израсне…
И обещай, че няма да разкриеш,
което тук научиш!… Чуй сега…

Ученикът
От страх и от желание треперя.

Адам
Какво ми каза, синко, преди малко?

Ученикът
Че в същината нищичко не знам.

Адам (предпазливо)
Не само ти - ни аз, ни някой друг.
Повярвай, философията днес е
поезия за мир неразгадан…
По-хрисима от другите науки,
разтуха дири само във длъбта
на тоя свят, извезан от химери.
Но има и посестрими-науки,
които важно драскат във праха:
чертата права пропаст те наричат,
кръга - олтар… Усмихваш се, догде
не схванеш ти какъв капан опасен
е странната комедия пред теб…
Уплашено и с тягост във гърдите
отбягваш после драските в праха,
но дръзко ако някой ги прекрачи,
попада във капана им кървящ.
Такава глупост, виждаш, постоянно
живота ни препречва, а с това
тя брани и господстващата власт.

Ученикът
Разбирам те, но тъй ли ще е вечно?

Адам
На всичко туй след време ще се смеят.
В държавника, когото величаем,
и в ортодокса, в който се дивим -
потомството ще вижда шут, когато
тях истинско достойнство замени.
Та простото, естественото само
пред ямата пришпорва кон за скок
и само в чист простор оставя път.
Науката със свойте плетеници
влудява днес, но всеки ще прозре
тогава в нея, без да я изучи.

Ученикът
Това ли е понятният език
апостолски?… Да рухне всичко, само
не ми отнемай вярата в едно -
в изкуството! Но как ще го изуча,
ако не зная всички правила?

Адам
Изкуството постига съвършенство,
ако прикрива свойте правила.

Ученикът
Суровата действителност остава!
Нали когато идеализираш,
ти вдъхваш на творбата си душа?

Адам
Да, трябва да се идеализира -
така в творбата ще вселиш живот,
с природата ще я направиш равна,
ще я въздигнеш в живо същество,
а иначе - ще бъде мъртва вещ.
Но даже и да идеализираш,
природата не ще измамиш ти,
и само ще обидиш образеца.
Дареният със сила, с божи плам,
ще пее, ще рисува и дълбае,
боли ли го душата - ще ридае,
упие ли го сладостна мечта -
с усмивка на блаженство ще сияе.
Макар пътека нова да проправя,
с увереност ще стигне до целта.
И нови правила ще сътворява.
Отвлеченото вечно е ярем
за дребничките духом - ще ги спъва
и никога не ще ги окрили.

Ученикът
Учителю, кажи какво да сторя?
За знание в безсъници горях,
а ето че с глупака станах равен.
Напразен ли бе тежкият ми труд?

Адам
Не, щом ти даде право да презреш
съблазните на празните науки.
Не си ли срещал истинска беда,
отстъпиш ли - безволев си, страхливец.
И само войн изпитан има право,
щом вече е доказал, че е смел,
пред някой заядливец да отстъпи.
Вземи ония вехти пергаменти
и свитъци мухлясали - хвърли ги
във огъня, защото ни отучват
да крачим върху собствени нозе,
подмамват ни все с разум чужд да мислим.
Те грешките на минали епохи
пренасят и във следващия век
във вид на предразсъдък. Изгори ги!
Излез навън! Иди на въздух чист!
Защо да учиш все какво е песен,
гора какво е - а да вехнеш в скръб
сред прашните стени на тъжни стаи?
Животът се топи - неуловим, -
до гроба ли теория ще учиш?…
На школата ще кажем сбогом с теб -
ти с пурпура на свойта младост литвай
към веселите песни и лъчи;
а мен, дух на съмнение, води ме
в нов свят! О, зная - той ще израсте,
щом вникне във словата на мъдреца
и пусне да се рее мисълта
над прашните, проклетите руини!


VisszaKezdхlapElхre