Дванадесета картина

Двор на образцов фаланстер, построен в полукръг. Приземните стаи и двете крила представляват открити галерии с колонади. В лявата галерия, сред движещи се колела на парни машини, работят механици. В дясната - музей от най-различни предмети на естествознанието, прибори от механиката, астрологията и химията - работи учен. Всички принадлежат към фаланстера - облечени са еднакво. Сред двора Адам и Луцифер изникват от земята. Ден.

Адам
В коя страна сме? Сред какъв народ?

Луцифер
Изтляха вече старите идеи…
Не беше ли родината дребнаво
понятие, родено в древността
от смешен предразсъдък и крепено
от сляпо тесногръдство и вражда
Родина днес е цялата планета
и хората вървят един до друг
към обща цел. Науката застана
почитан страж над този мирен строй.

Адам
Нима се сбъдна моят идеал,
нима изгря мечтата ми заветна?
Но ето че за нещо пак скърбя -
понятието „родина“ могло би
и тук сред този строй да устои.
Нали са нужни рамки за душата,
която от безкрая се бои?
Загубва същността си тя, когато
нашир се разпростре и затова
с такава упоритост тя се взира
във минало или във бъднини.
Боя се, че не ще я вдъхновява
вселената, тъй както майчин гроб
вълнуваше я някога. Човекът,
за майка си дори на смърт готов -
за ближния сълза пролива само.

Луцифер
Та ти отхвърляш своите завети,
преди дори да се осъществят.

Адам
Не ги отхвърлям, но съм любопитен:
кажи ми ти коя идея сля
в единство този свят така обширен?
И кой успя за цели по-достойни
в човешките сърца да разгори
възторгът - огън свят и вековечен,
до днес раздухван само за злини
от хиляди мерзавци, пропиляван
във бой за някой блян недостижим?
Кажи все пак, къде попаднах? После
води ме ти, за да се наслади
душата ми на щастието скъпо,
с което сам човек се награди
след толкова сражения и мъки.

Луцифер
В един фаланстер сме. Така живеят
днес хората със новите идеи.

Адам
Да тръгваме!

Луцифер
      Почакаи само миг!
Да хвърлим първо старите си кожи.
Представим ли се - Луцифер, Адам,
не ще ни вярва този свят научен,
ще ни убие, в колба ще ни пъхне.

Адам
Безсмислици говориш ти отново!

Луцифер
Ще видиш сам какво те чака тук…

Адам
Да бъде, както искаш, но по-бързо!
Луцифер придава на себе си и Адам вид като на жителите на фаланстера.

Луцифер
Обличай се… И къдрите махни…
Готови сме.

Адам
      Да видим този учен.

Луцифер
Привет на теб, ученият!

Ученият
      Зает съм,
не ме разсейвай с приказки - ни миг
не мога свойто дело да прекъсна.

Луцифер
Нима напразно толкоз път сме били?
От хилядния идеме фаланстер,
за прозвището „учен“ кандидати,
привлечени от твойта слава тук!

Ученият
Старание похвално… Да, сега
аз делото си мога да прекъсна -
във колбата ми властва топлина.
Материята с нея подчинявам…

Луцифер
Не съм се лъгал - щом дори и в теб,
в човека, и в природата проникнал,
все още като тиня се таи
наивната суетност…

Ученият
      Да започнем.
Но аз не зная вашта специалност?

Адам
В науката не търсим клон отделен,
а в цялото мечтаем да прозрем.

Ученият
Неправилно! Та в малкото се крие
голямото. Науките са много,
а нашият живот е твърде къс.

Адам
Наистина. Добре знам, че за всичко
са нужни хора - камък да ломят,
да носят пясък, - та нали не може
без тях постройка стан да извиси?
Но тия хора само бродят в мрака,
не могат да прозрат във същността.
И само архитектът я обхваща,
макар че е неопитен дори
и камък да издяла - тои създава
творбата със божествен, смел замах.
Науката му дава тази сила.

Луцифер
Затуй така те дириме, мъдрецо!

Ученият
И правилно! Разбирам ви добре.
Да, клоните на разните науки
от сложен ствол са клони и уви -
те само като цяло ни обайват.

Луцифер
Като красива дамичка, нали?

Ученият
Но химията, даже и сама…

Луцифер
…е центърът на цялата наука.

Ученият
Така е.

Луцифер
      Да, но също като теб
един математик така похвали
и своята наука…

Ученият
      Но нали
суетният все себе си съзира
във центъра на своя кръгозор?

Луцифер
Ти химията правилно избрал си
за свой предмет…

Ученият
      В това съм убеден.
Но нека да надникнем във музея,
днес той е най-богатият в света!
Ей тук стоят различни екземпляри -
от фауна, измряла в древността,
чудесно препарирани… Живели
безброй от тях сред нашите деди,
но те били са варвари тогава,
делили с тях властта си над света.
За тях мълвят легенди непонятни.
Ей този служел за локомотив…

Луцифер
Това е кон, макар и доста хилав.
Не бе такъв жребецът Ал Борак…

Ученият
А този, казват, даром бил живял,
не работел, другар бил на дедите,
и дебнел и отгатвал с верен нюх
дори и неизречената мисъл.
Разказват, че и той бил възприел
порока на човека - да владее
над своя частна собственост, затуй
с цената на кръвта си му я пазел.
Разказвам ви, каквото съм прочел,
но аз не вярвам всичко: безразсъдно,
с химери са живели в древността.
За нас това са глупави легенди.

Адам
Това е куче. Истина е всичко.

Луцифер
Адам, внимавай! Ще се издадеш!

Ученият
Това било е роб на сиромаха…

Адам
Тъй както той бе вол за богаташа…

Ученият
В пустинята е властвал този…

Адам
      лъв…
И тигърът е тук, сърната бърза.
Какъв ли звяр до днес е оцелял?

Ученият
Нелеп въпрос, не е ли тъй при вас?
Полезните животни си живеят -
не сме открили още със какво
овцете и свинете да заместим.
И те са подобрени - нямат днес
дефектите на простата природа.
За нас са жива вълна, мас, месо,
на целите ни служат като колби…
Но виждам, че ги знаете. Сега
да вземем друго… Ето - минерали
и въглища… На времето от тях
е имало със купища в земята.
Готови са ги вадили оттам,
но днес от въздух с тежък труд ги прави
науката… А този тук метал
наричали желязо и догдето
не бил изчерпан, нямало защо
да дирят вместо него алуминий.
О, ето къс злато - известно твърде
и твърде безполезно е било.
Догде човекът в сляпата си вяра
почитал по-могъщи същества -
те властвали са уж и над съдбата -
и златото поставял редом с тях.
И жертвал пред олтара му светини,
добруване и граждански права,
та приказното зрънце да добие,
щом с него всичко друго би добил -
дори и хляб… Учудващо, но факт е!

Адам
Това познавам. Друго покажи.

Ученият
Голям учен си, виждам, чужденецо!
Да зърнем и растителния свят
на миналото. Ето тази роза
последна разцъфтяла - буреняк,
изместила с безбройна друга плевел
вълни жита от плодните поля;
за възрастни деца играчка мила…
Наистина е странно - в древността
цъфтял стремеж към смешни залъгалки!
Дори духът е бил цветар - химери
от вяра и поезия е сял
в обятия на сънища измамни
и силите си най-добри пилял
за празни, дребни цели във живота.
Тук пазим като редки старини
такива две творби: една поема -
създателят и Омир е живял
в епоха, във която със престъпно
нахалство, с дързост иска личността
изява на духа си. Той описва
измислен свят, и Хадес го нарича.
Но всеки стих отдавна сме отрекли.
А в другата поема - „Агрикола“ -
Тацит описва в смешни, но и тъй
печални нрави варварското време.

Адам
Живеят все пак странички оскъдни,
завети от велики времена!
Нима и те не могат да възбудят
потомъка недъгав за дела,
та този свят изкуствен да събори?

Ученият
И ти добре разбра опасността -
отровата, прикрита в стиховете!
Затуй човек, неминал шейсетте,
не се ли е обрекъл на наука,
лишен е днес от право да чете.

Адам
Но дойките с вълшебните си песни
нима не вливат в детските сърца
мечти, копнеж?

Ученият
      Не! Дойките закърмят
със висши уравнения, със схеми
и теореми нашите деца.

Адам (тихо)
Убийци! Грабят мерзко от сърцето
най-хубавата възраст…

Ученият
      А сега
да видим по-нататък разни вещи.
Предмети с форми странни има тук.
Това е топ, със вдлъбнат тайнствен надпис:
„Ultima ratio regum“. Кой го знае
как бил е той използуван? Ето сабя,
със нея клали хора - и за грях
не смятали убийството със нея.
Това пък тук картина се нарича.
Тя с ръчен труд е правена - години
човекът мазал с четката, а виж
каква глупашка басня е нацапал.
Днес слънцето рисува тъй за нас,
със точни фотографии ни служи,
не труфи като древния цапач.

Адам (тихо)
Но няма то изкуството, духът му…

Ученият
Стотици пъстри, глупави предмети,
детинщини… На купата - цветя,
и стол със облегало в арабески -
човешки труд, напразно пропилян.
Нима водата тъй е по-прохладна?
И по-удобен ли е столът тъй?
Машините у нас създават всичко
във най-практични форми и залог
за нашта мъдрост ето в що се крие:
започне ли работникът с бурми,
той цял живот бурми ще изработва.

Адам
Но где са тук животът, личността,
да литне към безсмъртие с творбата,
доказала с могъщество и ум
небесното начало на духа си?
Жадува ли за битки - в този свят
от точни разпоредби няма даже
наслада от опасност да съзре,
да срещне нейде звяр поне озъбен.
Измамих се в науката: та тук
не щастието чакано намерих -
училище досадно за деца.

Ученият
А братството, постигнато най-после?
Кой страда от лишения у нас?
Такива мисли укор заслужават.

Адам
Коя идея вдъхва тук единство
в народ подобен? И каква ли цел
душата му за дело вдъхновява?

Ученият
Идеята е - да се преживее…
Земята склад препълнен е била
при първата поява на човека.
Протегнел ли е гладният ръка -
храната си готова е откъсвал.
Затуй безгрижно силите пилял,
живял е, както в сиренето червей,
и в сладката си леност е могъл
поезия, възбуда да потърси
в догадки романтични. Ала днес,
когато складът вече зее празен,
пестим, за да отложим и глада.
Та само след четиридесет века
от слънцето ще лъха хлад, не жар,
в пръстта не ще покълне зрънце вече.
До този миг целта ни е една:
изкуствени слънца да създадеме!
И мисля, че ще дойде този ден.
Навярно и водата ще ни топли,
нали съдържа много кислород.
Загадките на живата природа
ний скоро ще разбудим. О, добре,
че стана дума - щях да се заплесна,
а в колбата живот създавам аз.

Луцифер
Човечеството явно остарява,
щом в колба иска то да създаде
живот изкуствен. Даже да успееш,
какъв ли урод тук ще се роди?
Ще бъде плод на мисъл безответна,
като ненужна никому любов.
Природата самичка ще отхвърли
това безлико, сиво същество,
щом с нищо няма разлика и сходство.
Затворено във тясното стъкло,
лишено от влияние и мъки,
съзнание то как ще изгради?

Ученият
Виж как кипи, виж как блести! Изникват
тук-там и чезнат фигурки - така
затворени в загрята стъкленица,
химическите родства и борби
се сплитат и материята карат
на волята ми да се подчини.

Луцифер
Учудвам ти се, учен! Но не зная
дали ти да принудиш би могъл
частици сродни да не се привличат,
несродните - в борба да не кипят.

Ученият
Нелеп въпрос задаваш… Та в това
е вечният закон на веществата!

Луцифер
Разбирам те добре, но обясни ми,
върху какво е той обоснован?

Ученият
Законът е закон - това е всичко.
Доказва ни го опитът богат.

Луцифер
Ти само си огняр на естеството,
а всичко друго върши то само.

Ученият
Но аз го направлявам в тази колба,
измъквам го от тайнствения мрак!

Луцифер
Не дава още признак да е живо.

Ученият
Ще стане и това. Та аз разкрих
загадките на сложни организми
и сто пъти в живота съм прозрял…

Адам
Прозрял си в труп! Науката се тътри
по опита - досъщ като поет,
нает от някой крал. Ала бездарен
грядущите дела да предрече,
извършените само обяснява.

Ученият
Излишна гавра - виждате, искрица
е нужна само, за да оживей.

Адам
Искрица, но отгде ли ще я вземеш?

Ученият
От нея само стъпка ме дели!

Адам
Човек без тази стъпка все едно,
че нищичко не знае и не прави.
Мнозина се навъртат тъй навън,
но в храма само тази стъпка води.
Дали ще влезе някой най-подир?
Димът над колбата гъстее, отеква гръм.

Гласът на земния дух (от дима)
Не ще успее никой… Тази колба
и тясна и просторна е за мен.
Ти знаеш кой съм аз, Адам, но тези
дори не подозират мойта мощ!

Адам
Дочу ли ти словата на духа?
О, виж, човече слабо, горделиво,
виж онзи дух, забулен във дима!
Със него как ще можеш да се справиш?

Ученият
Лудешки пристъп… Страх ме е за теб.
(Колбата се пръсва, духът изчезва.)
Ах, счупи се!… Ще трябва пак да почна
великото си дело… Щом съзра
целта си близка, глупава и сляпа
случайност ме препъва в моя път.

Луцифер
Наричаха я някога „съдба“…
Не бе тогава срамно под властта и
да грохнеш, както ти отстъпи днес
пред силата на някаква „случайност“…
(Звънят.)
Какво ли означава този звън?

Ученият
Почивка дават. Час е за разходка.
Завръщат се от фабрики, нивя.
Сгрешилите сега ще се накажат,
деца, жени ще се разпределят.
Елате с мен, и аз ще съм потребен.
В дълга редица се приближават мъже; в друга редица - жени. Ева и някои други от тях водят деца. На двора се нареждат в полукръг. Един старец застава пред тях. Адам, Луцифер и ученинт стоят на авансцената, до музея.

Старецът
Хей, номер трийсет!

Лютер (излиза от редицата)
      Ето ме.

Старецът
      Ти пак
си пренагрял до спукване казана.
Изглежда, че ти стана вече страст
във страх да хвърляш целия фаланстер.

Лютер
Но как ли бих могъл да устоя:
бушува подивялата стихия,
край тебе вие огнени венци,
жадува гибелта ти и напира,
а ти стоиш, раздухваш я дори,
и радваш се на свойта власт над нея.
Ти бил ли си от пламъци упит,
щом огън само в кухничката виждаш?

Старецът
За тази горделивост - без обяд!

Лютер (връща се на мястото си)
Но огъня и утре ще разгарям.

Адам
Та аз познавам този мъж! Това
е Лютер.

Старецът
      Двеста и девети!

Касий (пристъпва)
      Тук съм.

Старецът
За трети път ти правя забележка,
че без причина вдигаш крамоли!

Касий (връща се на мястото си)
Да, без причина - щом не се оплаквам…
Страхлив е този, който със ръце,
все още здрави, търси чужда помощ.
По-слаб ли бе противникът ми? Не!

Старецът
Не ми отвръщай! Черепът ти има
изтънчен и безупречен овал,
но той не оправдава твойта склонност
към сбиване… Кипи във тебе кръв,
гореща и свирепа. Ще отидеш
във болница, догде те укротят.

Адам
Ах, Касий - ако беше ме познал!
Нали със теб воювах при Филипи?
С теорни погрешни, в ред лъжлив,
дори и в теб ли, воин благороден,
съзират само ярост и злина?

Старецът
Четиристотин!

Платон (пристъпя)
      Слушам!

Старецът
      Ти отново
в мечти унесен стадото остави
да се разпръсне. За да си нащрек -
иди сега на грах да коленичиш!

Платон (връща се на мястото си)
И на колене мога да мечтая.

Адам
Това ли е съдбата ти, Платон,
във строй, за който толкова бленувах?

Старецът
Седемдесет и втори!

Микеланджело (пристъпя)
      Тук съм.

Старецът
      Ти
днес свойта работилница напусна.

Микеланджело
Щом правя все за столове крака…
И то в такава грозна, жалка форма!
Отдавна моля - нека разрешат
украса малка в тях да издълбая.
Не можело… Помолих за разтуха
да правя облегалките поне -
напразно бе… Не издържах от мъка -
напуснах работилницата сам.
(Връща се в редицата.)

Старецът
Прибирай се! За грубата простъпка
на слънцето не ще се радваш днес.

Адам
Микеланджело, ад ще е за твойто
божествено сърце да си лишен
от творчество… Навсякъде съзирам
познати сили, светли духове!
Другар от битки, паднал мъченик
и дух, за който тясна бе земята.
И всички са безлични в този строй,
превърнал и титаните в джуджета…
Да бягаме оттука, Луцифер,
сърцето ми раздира тази гледка!

Старецът
Настъпи вече време две деца
след майчините грижи да изпитат
и грижите на общия приют.
Елате тук!
Ева и още една жена пристъпят с децата си.

Адам
      Каква чаровна гледка!
И в този мрачен, хладен свят блести
поезия?

Луцифер
      Да тръгваме, Адаме…

Адам
О, не, аз искам още да останем.

Старецът
Учен, изследвай формата на тези
два черепа.
Ученият преглежда децата.

Ева
      Какво ме сполетя!

Адам
Ах, този глас!

Луцифер
      С какво ли те привлича?
Семирамида бе целувал ти!

Адам
Но тази не познавах още…

Луцифер
      Да -
на влюбените песничката вехта:
уж всеки сам открива любовта,
уж никой друг преди не я познавал…
И все така се лъжат векове…

Ученият
Това дете за лекар да се учи.
А другото - овчар.

Старецът
      Вземете ги!
Искат да отведат децата. Ева се съпротивява.

Ева
Не го докосвай! Мое е и никой
не може с него да ни раздели!

Старецът
Водете го, какво се суетите!

Ева
О, рожбице, с кръвта си от сърцето
те хранех аз… Каква е тази мощ,
която къса святата ни връзка?
Завинаги от мен да те отскубнат,
в тълпата да изчезнеш и със взор
отчаян и помътен да те търся
напразно сред стотиците лица -
еднакви все и тъй еднакво чужди?

Адам
О, вярвате ли, хора, в нещо свято -
не взимайте детето и!

Ева
      Бъди
от мен благословен ти, чужденецо!

Старецът
Не си играй със огъня, човече!
Възкръсне ли семейството - а то
е само предразсъдък - и веднага
ще рухне на науката света!

Ева
Сърцето ми обвива тя със мраз!
Да рухне, щом природата говори!

Старецът
Водете го!

Адам
      Не пипайте детето!
Там виждам меч, погледайте сега
как с остър меч се служи…

Луцифер
      Призрак, стой!
(Слага длан върху рамото на Адам и той остава вцепенен.)
Почувствувай властта на мойта воля

Ева
Детето ми!
(Припада; отвеждат детето и.)

Старецът
      А тези две жени
без мъж живеят. Иска ли ги някой?

Адам
Желая тази!

Старецът
      Учен, отсъди!

Ученият
Възторжен мъж, жена със болни нерви -
неподходяща двойка е това.
Потомство слабо ще даде.

Адам
      Но няма
да я отстъпя, щом ме иска тя!

Ева
О, ти си тъй добър - ще бъда твоя!

Адам
Обичам те от все сърце, жена!

Ева
Аз вечно ще те любя!

Старецът
      Те са луди!
Как странно е да видиш в светъл век
от миналото призрак да изниква.
И как ли, откъде ли е дошел?

Адам
Това е само късен лъч от рая.

Старецът
Печален факт…

Адам
      Недейте ни съчувства
за нашето безумие! Нали
и в нас не буди завист трезвостта ви?
О, всичко мъдро, чисто в този свят
бе рожба на безумие подобно,
неспряно от безчувствен опекун.
Аз чух гласа на духове неземни,
долитнал от по-светли висоти.
Той в нас прозвънна сладко, като ручей,
така е сроден с нашите души!
Презрели тази земна прах, ще търсим
в небето вече истинския път!
(Прегръща Ева.)

Старецът
Достатъчно! Във болницата, бързо!

Луцифер
Тук бързо трябва помощ! С мен, Адам!
(Потъват в земята.)


VisszaKezdхlapElхre