Петнадесета картина

Сцената се превръща в палмовата горичка от трета картина. Адам отново е млад; още опит от съня, излиза от колибата и удивен, се оглежда. Ева спи в колибата. Луцифер в средата на сцената. Слънчев ден.

Адам
Къде сте вие, тягостни картини?
Край мен с усмивка всичко пак цъфти
тъи, както преди време го оставих.
Ала сърцето мое се сломи.

Луцифер
Суетна твар! Остава да поискаш
да рухне на природата реда,
комета нова във нощта да блесне,
земята да потръпне, щом един
човешки червей трябва да погине…

Адам
Сънувах ли - или сега сънувам?
Нима животът беше само сън,
обвил за миг материята мъртва,
та с нея да изтлее най-подир!
И в този миг-съзнание да зърнем
ужасното небитие, уви…

Луцифер
Разхленчи се… Един страхливец само
без бран приема удара, дори
да може ловко той да го отбегне.
Но силният не трепва, а поглежда
във вечния скрижал на участта,
не се оплаква, мисли хладнокръвно
на ударите как да устои.
Над цялата история надвисва
такава неизменчива съдба
и ти си само средство, на което
тя дава тласък в пътя му напред.

Адам
Не, лъжеш! Мойта воля е свободна!
Заслужих я напълно - божи рай
отхвърлих зарад нея, а научих
немалко и от всеки сън злочест.
Сега съм изтрезнял. От мен зависи
живота си в друг път да поведа.

Луцифер
Забравата и вечната надежда
са вплетени в човешката съдба.
Едната кротко раните лекува,
а другата закрива пропастта
с килим и доверчиво ти нашепва:
„Тук паднаха стотици храбреци,
но ти ще си щастливецът да минеш!…“
Ти учен бе - видя чудати твари,
сред тях и червей, който във герак
и в котка може само да живее.
Но той започна дните си все пак
в утробата на мишката… А знаеш -
не всяка мишка трябва да умре
във ноктите на тези две животни
и мишки предпазливи оцеляват
и тихо доживяват старини.
Но бди закон неотменим - те трябва
все пак да си получат своя дял -
достатъчен, та червеят да може
във тях да съществува до безкрай.
Човекът лично с нищо не е свързан,
но цялото човечество влече
оковите му; днес ентусиазмът
го мята като мощен ураган
с една идея, утре пък - със друга…
Ще има вечно клади, мъченици
и хорица - със тях да се глумят…
И онзи, който сметка би направил,
с учудване безкрайно би съзрял
с каква последователност съдбата
подрежда тук и бракове, и смърт,
престъпност, добродетел, вяра, лудост…

Адам
Почакай! В мен проблясва нова мисъл -
ще вдигна глас, о боже, срещу теб!
Съдбата нека твърдо определя
живота ми, но смея и се аз:
поискам ли - то сам ще се убия!
Не съм ли още сам на този свят?
Пред мен скала, под нея бездна зее,
единствен скок и аз ще кажа - край,
това бе то, комедията свърши!
(Адам бързо тръгва към скалата. Ева излиза от колибата.)

Луцифер
Наивни думи - „свърши“, „край“… Та всяка
минута е завършек и подем…
Затуй ли уж прозря във вековете?

Ева
Адам, защо тъй тихо се измъкна?
Целувката ти дъхаше на хлад.
От грижа или яд сега си смръщен?
Страхувам се от теб.

Адам (отминава)
      Защо вървиш
по мене все и стъпките ми дебнеш?
Мъжът е властник над света и той
от ласките дела по-важни има.
Но как ще разбере това жена -
тя само е окова за мъжа си.
(По-нежно.)
Защо не си подремна още миг?
Сега, до теб, по-трудно ще се жертвам
за бъдещето, щом съм му длъжник…

Ева
Изслушай ме, по-лесно ще е всичко.
И бъдното - съмнително до днес -
ще видиш колко сигурно е вече.

Адам
Но как?

Ева
      О, зная колко ще се радваш,
пошепна ли ти го… Ела насам:
ще стана майка!… Чувствам го, Адам!

Адам (пада на колене)
О, Господи, аз падам победен
в праха пред теб! Напразно се опълчих
на волята ти! Виж, откривам гръд
да ме сразиш или да ме въздигнеш!

Луцифер
Ах, червей жалък! Та нима забрави
величието си кому дължиш!

Адам
Достатъчно! То бе мираж лъстив,
спокойствието истинско е в Бога!

Луцифер
А ти защо се хвалиш, неразумна?
Със грях, заченат в рая, твоят син
ще носи мъки, грях и на земята!

Ева
Щом иска Бог - сред мъки и греховност
и друг ще се зачене - и в света,
от зло очистен, братство ще разгаря.

Луцифер
На мен ли се опълчваш, роб? Стани,
животно, от праха!
Ритва Адам. Небето се разтваря; появява се Бог, с ореол, окръжен от ангели.

Бог
      Ти, дух, в праха!
Величие пред мен не съществува!

Луцифер (свива се)
Проклятие! Проклятие!

Бог
      Стани,
стани, Адам! Не се отчайвай!
Виждаш - отново мойта грижа бди над теб.

Луцифер (тихо)
Семейна мила сцена разиграват.
За чувствата подхожда тя, ала
за разума безкрайна скука лъха.
Ще се измъкна…
(Тръгва.)

Бог
      Чакай, Луцифер!
На тебе също имам да говоря…
Кажи ми, синко - що те наскърби?

Адам
О, Господи, измъчват ме кошмари,
не знам кое е истина във тях.
Кажи, кажи, каква съдба ме чака -
това ли само тясно битие?
Душата ми като вино прецеждаш
в борбите ми - и щом я прецедиш,
прочистена я плисваш на земята,
попива я ирахта - и става кал…
Така ли ще е вечно, или все пак
по-горда участ ти ми отреди?
Възход ли светъл чака мойто племе?
Ще може ли с дух чист да доближи
до трона ти? Или като добиче,
запрегнато в долап, ще се върти
до смърт във своя кръг, от теб затворен,
безсилно да излезе на простор?
Ще има ли награда за човека,
кръвта си дал за жалката тълпа?
Нима все тъй ще бъде подиграван?
Пръсни пред моя поглед светлина
и аз със благодарност ще понасям
най-тежката, най-мрачната съдба.
Все по-добра ще бъде тя от ада
на моята несигурност…

Бог
      Поспри,
недей да питаш повече за тайни,
които с благотворна длан прикрих
от жадния ти поглед… Ако ти
могьл би да прозреш, че на Земята
духът ти само временно витай,
че вечност те очаква на небето -
не би бил горд със мъките си днес.
Но видиш ли духа си прашен, земен,
кое ще те подтиква занапред
във името на мисли величави
да кажеш твърдо „не“ на сладостта
от мигове лъстиви, мимолетни?
А със съдба, прибулена в мъгла,
превие ли те някой, в миг теглото,
предчувствието за всевечността
с надеждата си бодрост ще ти вдъхне.
Но ако тя със гордост те упие -
преходното във теб ще те смири.
И само тъй ще дойдат на Земята
величието, добродетелта…

Луцифер (с присмех)
Наистина, път славен те очаква -
величието, добродетелта
ще те предвождат - думите, които
не могат тук да се осъществят,
освен ако ги бранят предразсъдък,
невежество и суеверен страх…
Напразно включих в делото голямо
човека - смес от кал и от лъчи,
пигмей по ум, слепец-гигант - по тяло…

Адам
Не ми се подигравай, Луцифер:
показа ми творенията чисти
на твоето познание - сред тях
от студ гръдта ми зъзнеше. О, Боже,
с кого да тръгна в истинския път,
щом ти оттегли своята десница
от мен, защото вкусих от плода
на знанието!…

Бог
      Твойта длан е силна,
сърцето ти е чисто и простор
безкраен за труда ти се разстила.
Ослушай се - и призива дочуй:
той вечно ще те сдържа и окриля,
ти само него следвай! Ако той,
пресвят, заглъхне в глъчката на твоя
напрегнат от деяния живот,
ще го дочуе с нежната си, чиста
душевност тази слабичка жена.
Далече от калта на интереса,
тя в своето сърце ще претвори
зова му чист в поезия и песен.
Със тези две оръжия до тебе
с усмивка и утеха тя ще бди
в нещастие и в щастие несменна…
Ти, Луцифер, си брънчица от моя
безкраен свят. Живей и работи
и в бъдното! А разумът ти хладен,
с нелепо отрицание пропит,
закваска нека бъде, със която
човека ще поваляш и гнетиш,
но само миг - и той ще се изправя!
И знай - с това навеки те наказвам
да виждаш как създава красота
и ново благородство стъбълцето,
което тъй жадуваш да сломиш…

Ангелски хор
Сред добро и зло свободно
да избираш - мъдра сила,
знаейки все пак, че горе
божа милост ни закриля.
Действай смело, не унивай,
щом в тълпата присмех блика -
не за слава горделива
ще гради творба велика
онзи, който знае - срам е
делото да не завърши -
затова той гордо крачи,
а нищожният се гърчи…
Но във пътя си тържествен
ти не си въобразявай,
че с делата ти създаваш
божията чиста слава,
че без теб не би могъл той
сам да оформи творбата,
а гордей се, щом допуска
ти да действаш на земята.

Ева
Разбирам химна!… Слава тебе, Боже!

Адам
Досещам се и ще го следвам… Края -
да можех само края да забравя!

Бог
Човек, аз казах: вярвай и бори се!


VisszaKezdхlap