Втора картина

В Рая. В средата - Дървото на познанието и Дървото на безсмъртието. Влизат Адам и Ева, различни животни ги окръжават с кротка доверчивост. От разтворената врата на небето струи сияние, долита напев на Ангелски хор. Слънчев ден.

Ева
Ах, радост и наслада: да живееш…

Адам
Над всичко да си пълен господар…

Ева
Грижовна длан да чувствуваш над тебе
и само благодарност да мълвиш
на Онзи, който с всичко те дарява…

Адам
За теб е смисъл да си подчинена…
Но аз съм жаден, Ева. Виж над нас
плодът примамлив…

Ева
      Ще ти го откъсна…

Гласът на бога
Адаме, спри! Отбягваш ли от двете
дървета с плод, коварно примамлив,
Земята ще получиш в дар от мене!
Друг дух владей над тях и само смърт,
а не наслада крият плодовете!
Ей там се червенее грозд и виж -
в разискрения зной- на ярко пладне
разстила сянка хладен тих покой!

Адам
Необичайна заповед, но строга.

Ева
Защо са по-красиви тез дървета?
И точно тях ни забрани!…

Адам
      Защо
блести над нас небето ведросиньо?
Поляната защо се зеленей?
Тъй трябва да е… Божието слово
ти чу. Ела - да му се подчиним.
(Сядат под един навес.)

Ева
На мен се облегни. Ще ти повея.
Сред вихрушка между клоните се появява Луцифер.

Адам
Какво е туй?… За първи път дочувам
подобен звук - нима враждебна сила
се втурва срещу нас!

Ева
      И аз треперя…
Замлъкна и небесният напев…

Адам
За мене той в гърдите ти звънти.

Ева
Помръкне ли сиянието горе,
в очите ти го виждам да струи.
Не бих могла без теб да съществувам,
нали съм плод на твоята мечта?
Тъй слънцето лъчисто, величаво -
за да не бъде винаги само, -
от своя лик друг образ то създава
по гланца на водата… От възторг
забравя то, че нежната му дружка
е образът му, бледо отразен,
че няма ли го - тя ще бъде нищо.

Адам
Не ме ласкай тъй, Ева! Пламвам в срам.
Гласът какво е, ако не го чуват?
Лъчът какво е, ако няма цвят?
Какво бих бил аз, ако в твойта прелест
не себе си съглеждах отразен
и себе си не бих обикнал в тебе?

Луцифер
Защо ли слушам сластния им шепот?
Ще се обърна - иначе - за срам,
със моя разум, хладен и пронизващ,
на детската игра бих завидял…
Една птичка запява от близките клони.

Ева
Адам, послушай само!… Ах, разбра ли
на птичката любовния напев?

Адам
Аз в ромона на ручея се вслушвам
и мисля, че и той това ми пей.

Ева
В хармония чудесна се преплитат
различни звуци, но със смисъл общ.

Луцифер
Защо се бавя? Трябва да започна -
нали да ги погубя се заклех!
Но ето че пак спирам и се питам:
не са ли слаби моите стрели -
познанието, славата лъстива -
щом вдига вече мощния си щит,
закриля от униние сърцата
и падналия вдига любовта?
Но стига колебания! Печели
единствената сила - смелостта!
(Отново вихрушка. Луцифер се появява пред ужасената двойка. Небесното сияние угасва. Луцифер се смее.)
Какво се чудиш!
(Към побягналата Ева)
      Спри се, хубавице,
да ти се полюбувам само миг!
(Ева спира и постепенно се съвзема, Тихо.)
Такива ще се раждат милиони
във бъдното.
(Гласно на Адам.)
      Боиш ли се, Адам?

Адам
От тебе ли, нищожество? О, не!

Луцифер
(тихо)
Я гледай ти, какъв добър предтеча
на гордичкото племе от мъже?…
(Гласно.)
Привет, брат - дух!

Адам
      Кажи ми само кой си?
Отгоре ли, отдолу ли дойде?

Луцифер
Това за мен е все едно.

Адам
      Не знаех,
че има други твари като нас.

Луцифер
И още колко много ти не знаеш
и няма да узнаеш… Че нали
от кал добрият старец те създаде,
та своя свят със теб да не дели?
Ти него славиш, той за теб се грижи.
„Това вземи! - ти казва. - Не това!“
Подтиква те като овца на паша
и мислите ти даже е сковал…

Адам
И мислите ли? Та нима не мисля?
Не чувствам ли лъчите - благодат
и радост, и наслада от живота,
и грижите на щедрия Творец,
решил да бъда богът на земята?

Луцифер
Така навярно червейчето мисли,
загризало по клоните чужд плод,
или орелът, сграбил птица дребна.
С какво се отличаваш ти от тях?
Във вас мъждука бледичка искрица,
прашинка жалка от безкрайна мощ;
тъй пяната на речните талази
за миг проблясва и потъва пак,
разтапя се във глъбината мътна.
Не знаеш ти, че само с мисълта,
която несъзнателно подтискаш,
наистина голям ще израстеш
и сам ще можеш вече да избираш
по своя воля зло или добро.
Съдбата си ти сам ще ръководиш,
от опека и власт освободен…
Но може би се чувствуваш удобно
и като торен червей, запълзял
във гнилите обятия на своя
посредствен свят, догдето жалък край
живота ти без знание прекъсне?
По-леко е да вярваш примирен,
отколкото достойно да застанеш
на собствените си нозе опрян.

Адам
Какви слова! Ах, свят ми се завива…

Ева
А в тях аз виждам новост, красота!

Луцифер
Познанието още не е всичко -
в дела чудесни ще го въплътиш,
но само ако станеш и безсмъртен.
Безпомощен е краткият живот.
Разбра ли що отне от теб Творецът
с възбраната на тези плодове?
Вкуси оттук - ще станеш бог всезнаещ;
вкуси оттам - и вечно ще си млад.

Ева
Жесток е бил, наистина, Творецът!

Адам
Не ме ли лъжеш ти?
Сиянието се усмихва.

Ангелски хор
      Горко ти, свят!
Теб отрицанието те подмамва!

Гласът на бога
Човеко, бди!

Адам
      Какъв бе този глас?

Луцифер
Не глас, а вятър в клоните прошушна.
      Ей, стихии,
      помогнете
      и човека
      заробете!
(Вихрушка, сиянието потъмнява.)
Да, аз владея тези две дървета!

Адам
Но кой си ти? На вид си като нас…

Луцифер
Орела виж, сред облаци зареян,
къртицата, заплъпнала в пръстта -
те имат тъй различни кръгозори!
Така и ти във твоя кръгозор
не ще съзреш света на духовете.
Човекът е най-висшето за теб…
И псетата на псе се възхищават
и мислят, че човекът е по-низш.
Но както ти с презрение ги гледаш
от свойта висота, подобно бог,
готов да ги помилваш или смажеш,
така и ние - горди духове! -
с презрение ви гледаме отгоре.

Адам
И ти ли си от тези духове?

Луцифер
Най-силният сред силните! До трона
на Бога в небесата аз стоях.
Той с мен делеше гръмката си слава.

Адам
Защо тогава горе не остана,
а слезе тук, във този прахуляк?

Луцифер
Дотегна ми да бъда вечно втори
и скучния, предначертан живот,
на ангели да слушам гласовете -
детински, неузрели, - в славослов
те хвалят всичко, нищо не отричат.
Желая битки, разлики, които
пораждат нови сили, светове -
пред тях душата става величава.
Храбрец ли си - ела и ти със мен!

Адам
Но Бог предупреди: ще ни накаже,
ако напуснем пътя отреден.

Ева
Защо да ни наказва? Ако иска
да крачим все по път предначертан,
създал ни е и силни - да не може
влечение греховно да ни спре.
Защо над пропаст страшна ни надвеси
замаяни - пожертва ли ни той?
Ако пък сам на грях ни е обрекъл,
на вихър тъмен подир ден златист,
кой би нарекъл тътена по-грешен
от слънцето с живителни лъчи?

Луцифер
И първият мислител вече пръкна!…
Съдба велика чака те далеч
във бъдното, сестрице-хубавице!
Безброй ще се запитват като теб;
от тях мнозина с лудост ще завършат,
ще млъкнат други, трепнали от страх,
и отговор не ще получи никой…
И как ли би получил? Всяко нещо
край тебе има толкова лица!…
Не се опитвай всичките да видиш!
След всеки поглед по ще си смутен
и по-далеч от отговора ясен.
Умуване убива дейността…

Ева
Ще си откъсна плод от туй дърво.

Адам
Ще те накаже Бог!
(Луцифер се смее.)
      Но откъсни,
каквото и да стане - нека стане,
но мъдростта и нас да осени!
(Първо Ева, после и Адам отхапват плод от дървото на познанието.)

Ева
Сега и вечно млади ще останем.

Луцифер
Това дърво с безсмъртие дарява.
Побързайте!
(Повлича ги към второто дърво, но един Херувим с пламтящ меч препречва пътя им.)

Херувим
      Не, грешници, назад!

Гласът на бога
Адам, Адам, щом ти ме изостави,
живей без мойта помощ занапред!

Ева
Свърши се с нас!

Луцифер
      Уплаши ли се?

Адам
      Никак!
Потръпнах от решимост, не от страх!
И все едно къде - да тръгнем, Ева!
Тук всичко ми е чуждо, опустя.

Небесен хор
Проливайте горчиви сълзи, братя!
Лъжа цари - горко и на Земята!


VisszaKezdхlapElхre