Трета картина

Извън Рая - местност с палми. Груба дървена колиба. Адам забива колове за ограда. Ева прави беседка. Луцифер.

Адам
Това е мое. Срещу свят огромен
сега си имам дом, градински кът.
Ограждам го от дивите животни
и той за нас ще ражда плодове.

Ева
И аз беседка нова ще издигна,
и с нея ще се върне пак при нас
изгубеният Рай.

Луцифер
      Големи думи
изказахте! Семейството, имотът
ще тласкат към развитие света
и радости и мъки ще създават.
О, как ще избуят! Ще прерастат
в отечество, в индустрия - в родител
на всичко величаво и добро.
Но някой ден ще схруска свойте рожби…

Адам
Загадъчно говориш… Обеща ми
Познанието. И за него аз
оставих и нагони, и наслада,
та в битките да стана величав.
А где е резултатът?

Луцифер
      Той се чувства…

Адам
Когато Бог от рая ме прогони,
да крея сам във тази пустота,
почувствах, че и аз го изоставям
и аз съм бог за себе си сега.
И всичко извоювано - заслужих
да бъде моя гордост, моя мощ.

Луцифер (тихо)
Ах, кукло жалка, смела си без Бога,
но да те видя, щом отекне гръм…

Ева
За мене пък остана гордостта,
че аз ще стана майка на света.

Луцифер (тихо)
Сърцето женско славна чест жадува -
и глад, и грях да увековечи…

Адам
Живота си на Бога аз дължа,
но само него. Стигна ли достойнство -
на мойте мъки то ще бъде плод.
Насладата от глътката водица
с пламтяща жажда трябва да платя,
а сладката целувка - да изкупя
с униние горчиво след меда…
Признателност към Бога не изпитвам,
а ето че свободен съм сега
съдбата си да сривам и изграждам,
неопитно макар - да нижа план.
Дали и твойта помощ ми е нужна?
Бих имал сила сам да победя!
Не ме спаси от тежката окова,
притиснала плътта ми във праха.
Усещам я - безименна, незрима,
духа ми горд сковава и сега.
Бих литнал аз, но тялото мн пада.
Очите ми са слаби да прозрат
във тайните далечни и примамни.
И ако поглед взра в далечността,
гладът ме принуждава усмирено
да сляза пак на прашната земя…

Луцифер
По-силна е от мене таз окова.

Адам
Да, дух си, но безсилен да се справиш
с една незрима паяжина… Тя
безбройни други твари не смущава.
С измамно чувство уж за свобода
те пърхат в нея, ала я разбират
от тебе по-могъщи духове…

Луцифер
Единствено тя дръзва срещу мене.
Но тя е също дух! И не мисли,
че слаб е, щом невидим и безшумен
се труди той. Забулен в тайнствен здрач,
той сам създава своя свят безкраен.
Съзреш ли го - ще те зашемети.
Човекът само вдига шум и бляска
с преходните си, дребнички дела.

Адам
За миг поне - аз смел съм, - помогни ми
да зърна как се труди този дух!
Дано помогне, за да не усещам,
че съм единен и - разединен…

Луцифер
Не казвай „съм“! Ти беше и ще бъдеш.
Животът е разтление без смърт…
Огледай се и виж с очи духовни!

Адам
(думите му се превръщат в гледки)
Какво струи стремглаво покрай мен
и все нагоре, все нагоре блика
и литва като вихър раздвоен
към полюсите земни?

Луцифер
      Топлината.
В пустини ледни носи тя живот.

Адам
Две огнени реки текат и екнат!
Ах, страх ме е, че ще ме отвлекат!
И все пак как живително въздействат!
Какво са те? Ще ме зашеметят!

Луцифер
Това е магнетизмът!

Адам
      А Земята
под моите нозе се олюля.
До преди миг безформена, но крепка,
материя пламтяща е сега,
стреми се да намери своя форма,
ту в пъпка се превръща, ту в кристал…
Какво ще стане в тази хаотичност
със мойта същност - скритото ми „аз“ -
и с тялото ми, за което вярвах
така глупашки, че е средство, лост
за планове и за мечти големи?
О, мое тяло, ти, дете капризно,
дарило и наслада, и печал,
нищожна шепа пепел ли ще станеш,
вода и въздух? Само преди миг
ти бе тъй свежо, розово от радост…
Във облак ли и ти ще се стопиш?
Със всяко мое слово, с всяка мисъл
загива част от мойто същество.
Така изгарям! Дух ли някой тайнствен
разпалва в мене гибелния плам,
та в мойта пепел той да се посгрее?
Спри тази гледка!… Спри, ще полудея!
Как страшно е борба да поведеш
с природните стихии, угнетяван
от чувството на скръбна самота!
Защо отблъснах божията милост?
Долавях я с инстинкт, не я ценях,
познание жадувах… Но напразно…

Ева
Подобно нещо чувствувам и аз.
Догдето ти прогонваш зверовете,
лехите изнурена ще плевя.
Огледам ли се - в този свят огромен
напразно бих подирила с очи
приятел или сродник да ме брани,
със бодра дума да ме насърчи.
А друго бе в онези дни спокойни!

Луцифер (иронично)
Щом вашите душици потреперват
без длан грижовна и без опекун
и робско подчинение ви мами -
нов бог за вас сега ще призова,
по-ласкав от намусения старец:
от Ангелския хор ми е познат
смиреният и млад Дух на земята.
      Дух земен, появи се!
      На силата ми подчини се!
      Извиква те със заклинание
      не друг - самото Отрицание!
От земята бликва силен пламък; между плътни, черни, гърмящи облаци се извива дъга.

Луцифер (отстъпвайки)
Кое си ти, страшилище? Повиках
тъй слабия и кротък Земен дух!

Гласът на духа на земята
Изглеждам слаб, догдето пея в хора,
но в своя кръг съм страшен и могъщ.
Послушах те, защото дух ме вика
и длъжен бях да дойда, но помни -
да ме повикаш и да властваш - не е
едно и също… Ако се вселя
във своя облик, ти от страх ще грохнеш,
а тези две гадинки - ще умрат.

Луцифер
Та как до теб, тъй горд, би имал достъп
човек, ако за бог те избере?

Гласът на духа на земята
Ще бъда пръснат в облаци, води,
в гори - където погледа си взрете
със жар и със възвишено сърце.
Изчезва. В гората около извора се появяват танцуващи нимфи.

Ева
Ах, виж как мило, ласкаво ни кимат
усмихнати и сродни същества!
Със тях долита щастието - краят
на нашата пустинна самота.
В безпътиците те ще ни съветват,
скръбта ни ще разсейват във беди.

Луцифер
Наистина са мили, лекокрили!…
Единствено те - нимфите - ще могат
съвети да ви дават за неща,
които вече всъщност… сте решили.
Ответът ще е ехо на въпроса:
спокойни ли сте - те ще ви тешат,
а страх ли ви замъчи, ще ви плашат.
Във образи безброй превъплътени,
ще бъдат все край вас, за да дарят
с прохладна сянка мъдрия мислител
и с идеал - младежкото сърце.

Адам
Игра на думи - блясък непотребен
пред погледа… Не вникна ли в глъбта -
във мен се буди пак загадка нова.
Не ме залъгвай, стига, Луцифер!
Аз искам вече всичко да разбирам!
Познание нали ми обеща!

Луцифер
(тихо)
Горчилката му скоро ще усетиш
и ще поискаш пак да си невеж…
(Гласно.)
Търпение!… В борба се извоюва
насладата, макар и само миг.
Познанието идва много бавно,
с изгубени илюзии, с беди.

Адам
Търпение? Ти можеш да го имаш -
пред теб покорна чака вечността.
Но аз съм простосмъртен и е кратка
пътеката ми - в Рая не успях
да вкуся от дървото на живота.

Луцифер
Еднакво дълго тук живее всичко -
и еднодневка, и столетен бор.
И всеки мисли, люби и загива,
щом свърши свойте дни или мечти.
Не времето - променяме се ние,
столетие и ден е все едно…
Не се плаши, целта си ще постигнеш!
Недей мисли, че в тялото от кал
се свива същината на човека…
Виж мравките и пчелния рояк -
работници безброй се щурат смешно,
слепци работят, лутат се и мрат.
Но цялото е свързано със смисъл -
живее, действа с дух обединен.
Целта си ясна точно изпълнява,
додето дойде край - и всичко спре…
От кал създаден, в прах ще се превърнеш
и пак ще се възраждаш, многолик.
Но няма все отново да започваш -
синът ти твойте грешки ще плати,
ще наследи и твоята подагра,
и твойта мъдрост, опит, чувства… Тъй
безброй години ти ще съществуваш.

Адам
Тъй старец само би се утешавал.
Жадуват друго младите гърди:
да зърна само бъдещето свое,
целта на мойте мъки и борби.

Ева
И аз да видя - в честите промени
не ще ли се загуби моят чар?

Луцифер
Да бъде тъй! Заспете сън вълшебен
и вижте свойто бъдеще докрай
в картини бързолетни… Ще съзрете
как жалка и нелепа е целта,
а битките по пътя - непосилни,
ала не се отчайвайте от тях,
не хуквайте уплашени от боя!
Над вас в небето малък лъч ще грее,
и нека ви прилъгва, че мираж
измамлив само погледа смущава.
Надеждата ще бъде този лъч…
(Завежда Адам и Ева в колибата и те потъват в сън.)


VisszaKezdхlapElхre