Четвърта картина

В Египет. На преден план - открита колонада. Младият фараон, в когото разпознаваме Адам, седи на трона си. До него е Луцифер, министьр на фараона. На почетно разстояние - блестяща свита. В дъното - роби, надзиравани с бичове, строят пирамида. Безоблачен ден.

Луцифер
Готов за теб кръвта си да пролее,
народът пита обезпокоен,
какво ли, господарю, те смущава,
защо на своя трон си натъжен?
Защо гасиш възторга на деня,
виденията сладки на съня си,
и грижите за своя план велик
на роба си покорен не оставиш?
И без това по този ширен свят
е твоя всяка власт и всяка слава,
насладите, достъпни за човек.
На сто земи богатствата са твои,
за теб цъфтят уханните цветя
и всеки сладък плод за тебе зрее.
За теб въздишат хиляди жени -
красавиците руси с поглед креещ,
изящни, нежни - сякаш лек зефир,
и мургави девойки с устни тръпни,
с безумна страст и огнени очи.
Съдбата им е в твоите капризи.
Доволни ще са те за цял живот,
дарят ли ти - за миг дори - наслада.

Адам
Не ме примамва нищо от това.
Не ми е нужен данък доброволен,
неизвоюван в смели боеве…
Със паметника, който тук изграждам,
намерих сякаш верния си път
и той ме води в истинската слава.
Природата дори ще удиви
изкуството на мойта пирамида;
ни враг, ни земетръс ще я срути,
а името ми вечно ще живее.
Човекът стана по-могъщ от бог!

Луцифер
Щастлив ли си все пак, о, фараоне,
със тази вяра? Истински щастлив?

Адам
Усещам празнота неизмерима…
Не щастие очаквах… Все едно!
Очаквах слава - славата постигнах.
Дано тълпата тук не долови
тъгата ми… Не ще ме обожава,
за миг дори ако ме съжали.

Луцифер
Ако прозреш, че гръмката ти слава
е мимолетна, глупава игра?

Адам
Не е възможно.

Луцифер
      И все пак?

Адам
      Умрял бих,
проклинайки след себе си света.

Луцифер
Не ще умреш, а само с нова слава
предишната ще търсиш, да смениш,
но знай: и тя ще стихне като нея…
Пребит до смърт от надзирателите, един роб не издьржа и се хвърля в краката на фараона. След него с писък се хвърля Ева, жена на роба.

Робът
О, милост, господарю!

Ева
      Зов напразен…
Той - мъката ни черна не познал -
не ще дочуе охкането глухо
от трона си висок. Повикай мен,
прикрила бих те предано със тяло
от ударите.

Адам
(към надзирателите)
      Престанете! Вън!
(Надзирателите излизат.)
В сърцето трепва чувство непознато.
Коя е тя, та с чар неустоим
като с верига тегли фараона
към себе си, на прашната земя!
(Става.)

Луцифер
Една е тя от нишките, с които
Творецът насмешлив те е оплел.
Така ти спомня той, че си безсилен,
че пърхаш с пеперудени криле.
Ти знаеш как е здрава тази нишка.
Изплъзва ми се тя и затова
не мога да я скъсам.

Адам (слиза от трона)
      И недей.
Обидна е, ала е тъй приятна.

Луцифер
Един мъдрец и цар е недостойно
смутен да охка.

Адам
      Дай ми ти съвет.

Луцифер
Остава само - разумът студен
да каже твърдо: няма нишки скрити,
а силата над тях да се надсмей.

Адам
Но как да кажа „няма“, щом ги чувствам?

Ева
Ще спра кръвта ти, скъпи. Как изтича!
Сега навярно много те боли?

Робът
Животът ми е болка… Ала край…

Ева
Защо живя, щом трябва да загинеш,
когато днес най-сетне ме откри?

Робът
Защо живее робът?… Да работи
за силния, да носи блок след блок -
строи му пирамида, после дава
децата си в ярема му - и мре.
Безброй умират тъй - за едного!

Адам
Жестоки думи чувам, Луцифер!

Луцифер
Бълнува във предсмъртния си час.

Адам
Какво мълви?

Луцифер
      Спокойно, фараоне!
Голямо чудо - някакъв си роб
нищожен ще изчезне от земята!

Ева
За теб нищожен, а за мене - всичко.
О, кой ще ме обича занапред?

Робът
Аз вече нямам сили… Забрави ме!
(Робът умира.)

Адам
О, аз ще те обичам… Вън трупа!
(Вдигат трупа.)
Ела, жена, седни до моя трон.
Ти властваш с чар, тъй както аз със сила
и някой бог добър е отредил
да бъдеш моя.

Ева
      Ти си фараон -
закон е твойта заповед за роба.
Ще бъда пак покорна - само миг
поне да се съвзема ме почакай.

Адам
Не казвай тези думи! Та властта си
на заповеди само ли дължа?

Ева
О, мен ми стига, че заповедта ти
не ме обижда… Но не се гневи
от сетните ми сълзи за мъртвеца.
Виж колко е красив и във смъртта!
(Прегръща трупа.)

Адам
Красив и мъртъв - тъй несъвместимо…
Спокоен бе - стремежа ми презря,
надсмя се той над моята суетност…

Луцифер
Беглец е той, подръзнал да сломи
оковите железни чрез смъртта си…

Адам
Да спи в покой! На живите - привет!
(На Ева.)
Сълзите ти не чувства той. А аз
копнея за една усмивка твоя!
Седни до мен!
(Изнасят мъртвия роб. Адам отвежда Ева на трона сн.)
      Наслада е да бъда
до твойта гръд…
(Робите проплакват под ударите на бичовете. Ева трепва.)
      Какво те мъчи пак?

Ева
Нима не чу народът вън как стене?

Адам
За първи път го чувам. Но не са
приятни тези звуци - и не слушай,
а целуни ме, забрави света.
(Към Луцифер.)
От тебе искам този плач да секне!

Луцифер
Но как - та той е право на народа…
Със робството плачът е наследен.
Робите отново проплакват. Ева изпищява. Адам се изправя.

Адам
Аз чувствувам, че страдаш, но не зная
с какво да ти помогна. Този плач
през твойта гръд във моята се впива
и удря като мълния… Та той
Вселената за помощ призовава…

Ева
Убий ме, фараоне, но не мога
спокойна да посрещам този плач.
Аз знам, че съм робиня, че дългът ми
е тебе да развличам. Бих могла
напълно всичко друго да забравя -
мизерия, достойнство и мечти,
та устните ми сладост да разгарят.
Но аз съм част от страдащата рана,
откъсната от тялото - народ!
И щом народът - робите сторъки -
простенва в кръв под твоя бич жесток,
скръбта им във сърцето ми ще пламва…

Адам
И в моето… „Безброй - за едного“ -
тъй рече онзи роб, преди да грохне…

Ева
О, аз те натъжавам, фараоне!
Но как, кажи ми - как да оглушея,
или ме прогони!

Адам
      Да уча теб?
Та ти самата вече ме научи
да чувам тези жалби, този плач.
Но стига робство! Нека бъде вече
народът-роб свободен и щастлив!
Какво ли струва славата, когато
безброй загиват в гнет - за едного!
Нали и той живее в тях и чувства
как чезне радостта му във скръбта?

Луцифер
Не бързай, фараоне! Та тълпата
е жалък скот, дамгосан от съдбата,
създаден да се впряга във ярема
на всяка власт… Дари и свобода,
тя тоя дар не може да приеме
и утре ще подири нов тиран.
И мислиш ли, че би могъл да властваш,
гьрба и яхнал, ако тя сама
от властника не чувствуваше нужда
и бе съзнала своята съдба?

Адам
Но стене, сякаш робството я мъчи.

Луцифер
Да, мъчи я, ала какво - не знае…
Защото всеки се стреми към власт!
С такъв стремеж, а не стремеж за братство,
тълпата вдига знаме - Свобода!
Но знай, че в нея даже не мъжди
съзнание и само порив смътен
към новото я тласка, ако то
сегашното руши и отрицава.
Надява се в това да въплъти
представите за щастие, мечтите.
Народ?… Море дълбоко: светлина
във тъмната му бездна не прониква.
Проблясва само някоя вълна,
изхвърлена високо над тъмата,
и може би вълна си тъкмо ти?

Адам
Защо пък - аз?

Луцифер
      Ти или друг подобен,
прозрял със ум народния нагон
и дръзнал твойто място да отнеме
като поборник уж за свобода…
Тълпата нищо няма да спечели,
стопанина си само ще смени…

Адам
Безкраен лабиринт са твойте думи -
не виждам изход. Има ли, кажи!

Луцифер
О, изход има! Дай на неколцина
избраници дрънкулчици от злато,
кажи, че ги издигаш над тълпата,
със титли благородни ги упий -
повярват ли, народа ще презират,
не ще скърбят, че ти презираш тях.

Адам
Не ме подмамвай с доводи коварни!
На робите оковите свали!
Побързай, обяви им свободата -
да няма път назад, щом съжаля!

Луцифер (тихо)
Върви напред уверено, макар че
не крачиш сам - съдбата те влече.
(Излиза.)

Адам
Оставям недовършена творбата -
руина на стремеж за големство
и символ на всесилие и слабост.
(Вън робите ликуват. Луцифер се връща.)
Ликувай, роб, пред теб се преклоних,
но само не мисли, че от принуда.

Ева
Бъди най-сетне весел, мили мой!
Разделяше ни славата ти мрачна -
змия студена, свита между нас.

Адам
Велика слава бе… Но забрави я!

Ева
Блаженството ни плач не ще смути.
Какво ти липсва още тук, до мене?

Адам
Посредствен, тесен твоят кръгозор е,
но тъкмо той влече мъжа суров.
О, силата обича само слабост!
Родителят с такава обич бди
над рожбата си малка, беззащитна.

Ева
Ах, може би ти вече доскучавам
с брътвежа си наивен, лековат?
Да бях поне - ала не съм - по-умна…

Адам
Това напразно, скъпа, би желала.
Не ми е нужен, вярвай, твоят ум.
Не мъдрост, не величие и сила
от ласките ти търся - всички тях
в папирусите мога да намеря.
Разказвай ми - гласа ти да послушам,
сърцето ми във трели потопи!
Каквото и да кажеш, все едно -
запее птица - зная ли що пее,
а в сладък унес радостно я слушам.
Бъди играчка скъпа или цвят
ненужен, но прекрасен - и ти стига.
(Към Луцифер.)
Желание покоя ми смущава,
безумно е, ала го изпълни:
да хвърля поглед смел напред, да видя
след хиляди години участта
на мойта слава.

Луцифер
      А във тези ласки
не чувствуваш ли повей мигновен,
лицето ти погалил и отлитнал?
Той тънък пласт от прах ще наслои
и цяла длан ще стигне за година,
а после - лакти няколко за век
и твойте пирамиди ще покрие,
а името ти с прах ще погребе.
Чакал ще вие в пищните градини
и просеци ще плъпнат в пустошта.
(Предсказанията на Луцнфср се превръщат в гледки.)
И не стихия всичко туй ще стори,
не мълнии, не гръм и земетръс,
а оня повей лек около теб!

Адам
Кошмарна гледка пак разкри пред мен!

Луцифер (иронично)
Не се плаши! Духът ти ще загине,
но тялото ти - мумия с лице
спаружено, ще буди любопитство
в наивни ученичета… Смъртта
чертите господарски ще изтрие
и сам ще заприличаш на слуга…
(Подритва една мумия, появила се пред трона; тя се тьрколва по стъпалата.)

Адам (скача)
О, спри това видение злокобно!
Напразно се стремях към големство!
Звучи във мен: „Безброй - за едного!“
На масите ще служа, за да крепнат
в страна, в която властва свободата.
Аз искам да се жертвам за тълпата.
След време тя сама ще изгради
от личности великото единство!

Ева
И мен ли жертваш - твоята любов?

Адам
И теб, и трона, всичко ще захвърля.
Към нова цел води ме, Луцифер!
И тъй загубих твърде много време
по път лъжлив.
(Тръгва, вземайки сабята си.)

Ева
      Ако се върнеш ти
измамен пак, сърцето ми те чака.

Адам
Предчувствам, че и тебе в своя
път ще срещна нейде чиста, обновена
и не от дълг към своя господар,
а като равна ти ще ме целунеш.
(Излиза.)

Луцифер (презрително)
Не бързай тъй! Ти сам не подозираш
как скоро ще прозреш, че тази цел
е също тъй нелепа… Ще заплачеш,
а аз ще ти се смея… Да вървим!


VisszaKezdхlapElхre