Пета картина

В Атина. Агората, в средата трибуна. Встрани открит храм със статуи на богове, гирлянди, цветя, жертвеник. Откъм вътрешността на храма идва Ева като Лукия, съпруга на пълководеца Милтиад, придружена от сина си Кимон и слуги, които носят предмети за жертвоприношението. На площада безделничат дрипави хора. Светла утрин.

Ева
Ела до мене, синко… Погледни -
натам баща ти с кораб бърз отплава,
войска повел на бой в далечен край.
Там варвари живеят и коварно
заплашват нашта родна свобода.
Моли се, синко, с мене - небесата
родината да пазят и от бран
баща ти жив и здрав да се завърне.

Кимон
Защо замина татко тъй далече
да брани този дрипав, плах народ,
щом майка ми терзае черна скръб?

Ева
Не бива син баща си да упреква.
Ах, божи гняв ще падне върху теб!
Жената вярна има само право
да съди за делата му сега.
Посрамил би ни, ако бе останал.
Но той постъпи смело, като мъж!

Кимон
Нима се плашиш, че ще го надвият?

Ева
О, смел е той и знам - ще победи,
едничко нещо само ме тревожи -
че себе си не ще надвие.

Кимон
      Но…

Ева
Могъща сила крие се в душата -
тщеславие. То в роба само спи,
а може би в грях дребен се изражда.
Но щом засуче кръв от свободата,
израства в доблест гражданска - само
поражда всичко хубаво, велико.
Но често е тъй силно, че дори
с кърмилницата-свобода се вчепква
в борба до смърт… И ако закипи
в гърдите на баща ти тази сила,
родината измами ли - проклет
да бъде той!… Моли се с мене, сине!
Отиват в преддверието на храма. Площадът постепенно става многолюден.

I от народа
Не идват вести! Сякаш че войската
дори не се е срещала с врага.

II от народа
И тук са всички мудни и сънливи.
Изглежда, никой вече не кове
кроежи, както нявга, за които
потребни бяха наште гласове.
От ранна утрин бродя, а не срещам
за своя глас народен купувач.

I от народа
Ужасна скука… Казвай своя план!

III от народа
Не би ни навредило малко смут.
През това време Ева е запалила огъня в олтара. Измила е ръцете си и се е приготвила за жертвоприношение. Слугите и запяват химн, чиито строфи преминават в следващото явление. Площадът се е запълнил с граждани и народ: двамина демагози си оспорват трибуната.

I демагог
Измитай се оттука, че опасност
без мойта реч родината грози!
Народът одобрително креши.

II демагог
Угрозата си тъкмо ти, продажник!
Народът се смее и ръкопляска.

I демагог
Но и продажник ти не си дори!
Погледаите го - кой ли би подкупил,
о, граждани добри, такъв тъпак?
Аз вдигам с болка глас! От благородство
сърцето ми кърви, че падна в прах
великото… Един известен воин
ще трябва да извикам тук на съд,
и поста си той трябва да напусне!

II демагог
Добре започваш, злобна твар, добре!
Отпърво хвалиш клетото животно,
обречено на жертва…

I демагог
      Вън оттук!

От народа
Махнете го, щом тъй се подиграва!
(Повличат втория демагог.)

I демагог
Сърцето ми кърви, но ще говоря,
щом славния, величествен народ
аз повече от вожда уважавам!

II демагог
Подмазваш се на подлата тълпа,
присламчила се както псе за кокал
край масата на своя господар!
На твоя вкус, подлецо, не завиждам!

От народа
Изчезвай бързо! Хайде, вън! Предател!
Помъкват го още по-грубо. Пред храма, сред дим от тамян, Ева принася в жертва два гълъба. Свитата и слуша богоговейно.

Ева
О, Афродита!… Приеми дима
на жертвите от обреда и чуй ме:
не лаври, а семеен мил покой
аз прося за сърцето на героя.
В дима на жертвоприношението усмихнат се явява Ерос. Харитите го окръжават и го обсипват с рози. Слугите богоговейно се молят.

Слугите
О, чуй я, Ерос!

Ерос
      Благославям твойто
сърце тъй чисто!

Харитите
      Ний, харитите,
над теб ще бдим!

Слугите
      Прослава, Афродита!

I демагог
Народе! Обвинявам Милтиад!
Родината предаде той!

II демагог
      Клеветник!
Изслушайте ме, иначе срамът
на късно разкаяние ви чака!

I народа
Махнете го, безсрамника! Да млъкне!
(Изтласкват втория демагог от тьлпата.)

I демагог
Със него е цветът на младежта ни,
с едничък удар Лемнос той превзе.
Подкупен е, щом Парос не напада!

III от народа
Предлагам смърт!

I гражданин
      Викнете всички „смърт“
или пък вън от моите квартири!
Жертвоприношението свършва, божествата изчезват.

Ева (става)
Какво шумят навън? Да видим, сине!

Кимон
Предател някой, майко, съдят там.

Ева (по стълбищата на преддверието)
Сърцето ми се свива, щом тълпата
издигпе глас да съди някой вожд.
Съборят ли герой в прахта - ехидно
нищожният се смее и така
сам своето безличие разкрива.

II от народа
Прегракнал съм, а искам, господарю,
и аз да викам…

II гражданин
      Я пийни вино!

II от народа (пие)
Какво да викам?

II гражданин
      Викай смърт и ти!

От народа
Смърт! Смърт за него!

Ева
      Но кого ли съдят?

II демагог (пристъпя към нея)
Човек един, с духовния си ръст
възбудил завист в дребните душици.

Ева
Ах, Милтиад! Велики богове!
И ти ли, Крисп, извика „смърт“? Та тебе
от робство моят мъж освободи!

Крисп
Той или аз - един го чака смърт.
Врагът му ме издържа - три дечица
аз храня тъй…

Ева
      Горко, горко ти, Крисп!
Каква съдба - в подлец да се превърнеш…
Но ти гладуваш и ще ти простя.
А ти, Терсит? И всички вие, гдето
живеете в охолство и покой,
защото моят мъж врага прогони
от портите ви - нямате ли срам?

Терсит
Не ми е по сърце да искам смърт,
но чувате: вълнува се народа…
Имота си рискувал бих сега,
не тръгна ли с вълните разярени.

I демагог
Присъдата народна произнасям!
Луцифер, с ужасено лице, облечен като боец, се втурва сред тьлпата.

Луцифер
В опасност сме! Пред портите ни враг!

I демагог
Но как така? Та вождът ни всесилен
не го ли спря?

Луцифер
      Врагът сега е той!
Научил е за вашите кроежи
и гняв почтен в сърцето му кипи.
След миг ще бъде тук със меч и огън!

II демагог
Предатели, на вас дължим това!

От народа
Да ги пребием!
Да живее вождът!
Да бягаме!
Горко ни!
Да се скрием!

I демагог
Не! По-добре е да се поклоним
на вожда ни смирено!

Ева
      Божества!
Пронизва ме присъдата, с която
загубих своя мъж, но по боли
победата, с която пак го имам…

I от народа
Жена му заловете!… Ако вдигне
ръка срещу града, със своя син
да паднат мъртви тука!

Ева
      О, със радост
за своя мъж обичан ще умра,
но само теб, дете, да не накаже
с проклятие родината!

Кимон
      О, не!
Не се плаши за мене! От обиди
ще ни запази този храм свещен!
Тълпата се впуска срещу тях; те търсят спасение в храма. Две нимфи преграждат пътя с гирлянди от рози и преследвачите се дръпват назад. Вън отекват фанфари; народът с викове се разбягва. Нимфите изчезват.

Луцифер (със смях потърква длани)
Добра шега… Тъй разумът се смей,
когато страх бушува в сърчицата…
(Към храма.)
А все така ми пречи този храм
със вечната си младост, с хубостта си!
Как зъзна в непонятния му чар,
превърнал във свенливост голотата,
грехът - в достойнство, в слава - участта,
сияеща с гирляндите от рози,
с целувката на нежна простота…
Защо се бави още мойто време
на жалби, на съмнения и страх,
та блясъка противен да пропъди,
окрилящ пак човека, повален
в борбите ефемерни на живота?
Но нека видим - щом ви навести
смъртта със своя ужас - как ще секне
играта ви безвкусна и ей тук
най-сетне ще настъпи вече краят!
Довеждат Адам, превъплътен в ранения Милтиад, начело на въоръжена свита. Пред тях с молби народът и демагозите.

От народа
На вожда - слава!
Милост, вожде наш!

Адам
Не знам вината, за която милост
всесилният от слабия зове…
Жена ми и детето ми къде са?
Нима беда без мен ги сполетя?

Ева
Ах, Милтиад, и мен дори не радва
завръщането ти… О, синко мой,
задръж ме да не грохна, че баща ти
невинното ти име опетни!

Адам
Какво е туй? Не, нищо не разбирам…
Народът ми се моли унижен,
жена ми ме проклина, а гръдта ми
ранена за родината кърви…

Ева
Но по кървят родината и мойто
сърце… Защо се върна със войска?

Адам
Това е само личната ми свита!
Завърнах се, защото съм рапен -
безсилен съм на поста да остана.
Решил съм да отстъпя свойта власт
в ръцете на народа, да докладвам
за похода, на който бях поел.
Разпускам ви, другари мои бойни,
заслужили домашен тих покой!
А меча си, о, Атина-Палада,
смирено ще оставя в твоя храм.
Свитата му го подкрепя по стъпалата на храма. След това се пръсва.

Ева (прегръща мъжа си)
Коя съпруга тук е по-честита
от мен, жена на мъж велик и смел?
Сина ни виж, на тебе как прилича
по лик и по осанка!

Адам
      Скъпи мои!

Кимон
Аз вярвах, знаех, че е прав баща ми
във своите дела.

Ева
      Не ме срами,
туй най-добре съпругата му знае!

Адам
Предай сега ти меча на баща си.

Кимон (окачвайки меча)
Пази, богиньо, този боен мсч,
догде не дойде ден да го препаша.

Ева
Към жертвоприношението двойно,
Палада, ще добавя и тамян!
(Хвърля тамян.)

I демагог (от трибуната)
Не бях ли прав? Предател е лукав.
Подкупил го е Дарий! Няма рана -
не иска да воюва със врага…

От народа
Предател!
Смърт!

Адам
Какво шумят навън?

Ева
Слова ужасни там ечат - тълпата
предател те нарича…

Адам
      Но това
е смешно, срамно - аз да съм предател?
Нима при Маратон не победих?

Ева
О, виждам аз и зная, че не лъжеш,
но в свят жесток се върна ти сега.

I демагог
Хванете го най-сетне!
Тълпата се впуска пред храма, сред нея и Луцифер.

Ева
      Не излизай,
ще бъдеш в безопасност в храма свят!
Защо разпусна своята охрана?
Да бе подпалил този град-вертеп!
Окови заслужава тази паплач,
разбрала, че роден си властелин,
по-чист от всички тях! Ще те убият,
за да не паднат в твоите нозе.

I демагог
Хей, чувате ли как ви обругава
жената на предателя?

Ева
Но аз
съпруга си ще браня, даже грешен -
а камо ли така невинен, чист -
от вас, тълпа от уроди безчестни!

I демагог
Защо оставяш, славен мой народ,
да те очернят?

I от народа
      Може би е права!

I гражданин
Съмнителен е, който е със тях!
Викнете „смърт“, бедняци парцаливи,
че иначе ще пукнете от глад!

От народа
Смърт! Смърт на тях!

Адам
      Детето ни закрий,
кръвта ми да не види! Отдръпни се
от моите гърди и се пази
от мълнията, стрелната към мене.
Да падна сам - защо да тлея жив?
Безсмислица е, виждам, свободата.
А цял живот за нея се борих!

I демагог
Какво се колебаем!

От народа
      Смърт за него!

Адам
Не я проклинам, плахата тълпа
не е виновна - нейната природа
и бедността превръщат я в слуга,
в оръдие за кървави разправи
на шепа властолюбци и глупци.
А аз единствен мислех лековерно,
че на тълпата трябва свобода…

Луцифер (настрана)
Над своя гроб изрече епитафа
и подир теб - над много гробове…

Адам
Водете ме!… Не ми е нужна вече
закрилата на този храм свещен.
(Слиза, подкрепян по стъпалата. Нежно оставя Ева в прегръдките на слугите и.)
Готов съм, ето - мога да загина!

II демагог
Брани се, не унивай, Милтиад!

Адам
По-срамно е, ако в самозащита
повдигна глас…

II демагог
      Но говори, нали
в праха пред теб пълзяха преди малко!

Адам
Затуй е безполезно - та нима
ще ми простят, че тъй се унизиха?

Луцифер
Не изтрезня ли вече?

Адам
      Да, съвсем.

Луцифер
Ти по-достойно властва над тълпата,
отколкото - в отплата - тя над теб…

Адам
Сгреших със тях и те грешат със мене.
Съдбите ни са с разни имена,
но всъщност те напълно си приличат.
Суетност е да тръгнеш на борба
срещу съдбата… Пък и за какво ли
с възторг да се стремя към висота?
О, по-добре в животеца си кратък
за себе си да диря сладостта,
пиян да се затътря към смъртта си.
По този път да тръгнем, Луцифер!
И нека ме разсмива доблестта
и горестите чужди, да живея
с наслади само… А и ти, жена,
която бе издигнала за мене
беседка сред пустинна самота,
възпиташ ли в почтителност сина ни,
за луда да те мислят! Всяка твар,
с лице продажно в мръсните бордеи,
с набъбнала от виното уста,
със право нека да ти се надсмее.
Надсмивай се и ти над честността.
Сечете ме сега - и не защото
съм сторил нещо мерзко, а затуй,
че в мен горя идея величава!
Донасят пън, до него застава с меч в ръка Луцифер. Адам навежда глава.

I демагог
Убийте го! Родината тъй иска!

Луцифер (шепне)
Раздяла мила с теб, храбрецо мой…
Не трепваш ли от повея вледяващ
на тази смърт, озъбена и зла?

Ева
Палада, ти молбата ми отхвърли!
От храма излиза Духът на смъртта в образа на кротколик момък. Със сведена факла и венец приближава до Адам.

Адам
Палада те послуша… Небесата
да бдят над теб! Спокоен съм сега.

Луцифер
Проклятие над този свят измамен!
Пак хубавия миг ми провали!

Ева
Проклета да си, мрачна, зла тълпа!
Тъй грубо мойто щастие изскубна,
цветята му потъпка във праха!
За теб не беше сладка свободата,
тъй както бе за мен горчива тя!


VisszaKezdхlapElхre