Шеста картина

В Рим. Открит павилион, с изглед към Апенините. Статуи на богове, патери, в които горят ароматни треви. В средата застлана маса и три легла. Адам в образа на Сергий, Луцифер в образа на Мило, Катул, Ева, превъплътена в Юлия, държанките Хипия и Клувия полусъблечени гуляят. На една трибуна се състезават гладиатори, роби чакат заповеди, музиканти свирят. Залез, по-късно - нощ.

Катул
Погледай, Сергий, колко сръчен,
бърз е онзи там със алената лента,
Че той ще победи се обзалагам!

Адам
О, не, кълна се в Херкулес!

Катул
      Та кой
от нас все още вярва в боговете?
Във Юлия се закълни!

Адам
      Да бъде!

Луцифер
Солидна клетва даде, няма що -
лъжливо божество смени със друго…
Но във какво по-точно се кълнеш -
във красотата нейна? В любовта и?
Във верността и може би към теб?

Катул
Аз зная как повяхва красотата -
плени те днес, омръзне ти след ден.
И случи се жена не тъй красива -
по-непозната - да те съблазни.

Адам
Във верността и се кълна. За нея
кой друг би пръснал толкова пари?

Хипия
Наивнико, и тя ще ти омръзне!
Е, нека аз се мамя… Но нали
мечтаеш за чаровност несравнима,
а срещаш във отделната жена
трохите от насладата и чара?
И твоят идеал на любовта
трепти като мираж непостижим,
догдето друг каприз или химера
не те примами с някой нов мираж…
(Към гладиатора.)
И ако падне с кости разломени…

Адам
Да, Хипия, не продължавай вече!
Защо ли ме привлича похотта
като Тантал, щом в мислите си нямам
на Херкулес мощта? Не съм Протей -
не мога и да се превъплъщавам…
И роб презрян, след седмица във мъки,
изпитва удоволствието - миг,
какъвто господарят му напразно
желае… И не е ли сладостта
за жадния - живителната глътка,
за падналия във въртопа - смърт?

Луцифер
Уроци славни по морал - със вино,
в обятия на хубави моми…
А облогът?

Адам
Ако загубя - твоя
е Юлия…

Катул
      Ако спечелиш?

Адам
      Мой
е коня ти.

Катул
      След месец си я взимаш,
че инак ще я хвърля за храна
във рибника със моите мурени.

Луцифер
Виж, тлъста рибка, Юлия - хапни,
че може скоро други да нахраниш…

Ева
А с твойто тяло глисти ще гоиш!…
Догде си жив, се радвай на живота.
Не можеш ли - поне се смей и пий.
(Пие.)

Адам (на гладиатора)
И дръж се, ей!

Катул
      Не му отстъпвай, смело!
(Гладиаторът на Катул пад а и вдига ръка с молба за пощада. Адам иска да даде знак за милост, но Катул задържа ръката му и сочи смърт.)
Recipe ferrum, уроде страхлив!
Не съм скъперник, роби имам много.
Красавици, не бих ви аз лишил
от гледката възбуждаща, която
във ласките прибавя нова сласт
и с дъх на кръв желанието пали.
Победителят убива победения гладиатор.

Адам
Спечелих коня! Юлия, ела!
Навън трупа! Разсейте ни, танцьори!
Достатъчно са кървите за днес.
Изнасят трупа, на подиума излизат танцьорки.

Катул
О, Клувия! Не мога да издържам,
щом други се прегръщат…

Луцифер
      Ние с теб
да следваме ли примера им, Хипия?
Но устните си оближи, да знам,
че няма там отрова, гълъбице…

Адам (към Ева)
Сърцето ти така тупти! Покоя
прогонва всеки удар…
(Шепнат.)

Луцифер
      Този луд
все още дрънка нещо за сърцето!

Катул
Не съм ревнив, върши, каквото искаш,
но да не знам - и винаги бъди
за мен така горещо всеотдайна.

Клувия
О, щедър си!… За твое здраве пия…
(Пие.)

Катул
Добре, добре, ала не ми отнемай
гръдта си нежна… Погали ме… Виж -
венецът ми е паднал от челото…
(Към танцьорките.)
Ах, този порив в танците ви буйни!
И сласт, и нежност, пламнали в едно!

Клувия
Очите ти ще вържа, ако гледаш
това, което давам ти сама,
без дума да получа за отплата!
(Посочва Луцифер.)
Лицето виж горчиво на Мило!
Защо му е държанката красива?
Оставя я да дреме все, а сам
скучае със усмивка насмешлива
и с погледа си хладен все следи
безбройните ни сладостни задявки -
наистина, безсмислени са те,
но пъстрят пиршеството, веселят ни.

Катул
О, права си - лицето му охлажда
и нашите възторзи… Вижда сам:
не ни подхожда. И защо ли идва,
щом свива той пред шемета душа
и миговете сладостни отблъсква?

Хипия
А може би в горкия вече зрее
онази страшна чума, болестта,
бушуваща сега в града ни?

Адам
      Стига
със този лик гробовен - по-добре
да видим днес коя от вас ще може
най-веселата песен да изпее!

Хипия (пее)
От виното и любовта
да не отвръщаме уста!
Бокалът пълен ни дарява
наслада, аромат, забрава.
Тъй както слънце гроба гали,
живота си тешим с бокали.
От виното и любовта
да не отвръщаме уста!
Девойка всяка ни дарява
наслада нова и забрава.
Във слънце гробът ни обвит е,
живота си тешим с момите.

Катул
Чудесно бе! И Клувия да чуем!

Клувия (пее)
Лудешки свят живя отдавна -
Лукреция, щом овдовява,
напъжда кавалери млади,
не моли с устни за наслади,
разголена в бордей не тича,
а с нож самичка се посича…

Всички
На верността и днес се смеем,
в по-мъдър свят сега живеем!

Клувиа
Лудешки свят живя отколе -
и Брут зарязал дом охолен,
препасал меча - и на бой
като наемник хукнал той
тълпа да брани парцалива.
И ето го - в пръстта изгнива.

Всички
На глупостта му днес се смеем,
в по-мъдър свят сега живеем!

Клувия
Лудешки свят живял отколе -
мъжаги уж, а с мозък болен
в светини вярваха глупашки.
Такива луди днес изпращат
във циркове да ни разсмиват
и зверове да ги убиват.

Всички
Над вярата им днес се смеем,
в по-мъдър свят сега живеем!

Луцифер
О, Клувия, ти Хипия надпя!
Бих искал тази песен да е моя…

Адам
Защо тъгуваш, Юлия?… Попей -
тук всеки се развлича, всеки пее.
Не ти ли е приятно да си с мен?

Ева
Щастлива съм до теб!… Прости ми, Сергий,
но в щастието има и печал…
И мисля, че изкуствен е смехът ни,
щом мъка непонятна влива пак
във всеки миг от нашето блаженство
по капчица горчилка. А и тя
ни кара да усещаме, че цвят
повяхващ е мигът…

Адам
      Ах сродно чувство!

Ева
Мелодиите слушам, но не искам
да чувам вече празните слова,
и трелите ме люшват като кораб.
О, сякаш съм заспала - и в съня
с напевите към миналото литвам,
под палмите, сред слънчевия зной.
И виждам се - девойка вдъхновена,
игрива по детински, но с душа
към доблестни постъпки устремена…
Прости ми ти - това е само сън,
безумен, със магия закъсняла…
Целувам те - и се пробуждам пак.

Адам
Спри музиката, танца!… Погнусява
това море от сладости безкрай.
Сърцето ми горчилка иска вече,
във виното - пелин и не уста,
а тръни в мойте устни да се впиват,
опасности над мен да закръжат!
(Танцьорките излизат. Долитат охкания.)
Чий плач сега сърцето ми прониза?

Луцифер
Навън разпъват няколко безумци,
бленуващи за братство и права.

Катул
Така им се полага! Вместо в къщи
да се залисват с весели неща
и мислите опасни да удавят,
те все във чужди работи се врат.

Луцифер
Не може просяк „брат“ да те нарича!
Сменете се - ще те разпъне той.

Катул
А най-добре над всичко се надсмивай -
над бедност, власт, над чумата в града,
над волята дори на боговете…
Отново охкания.

Адам (на себе си)
„И сякаш съм заспал и в съня
с напевите към миналото литвам -
там, дето тръпнех с порива си чист…“
Така ли рече, Юлия?

Ева
      Да, скъпи!
Стъмнява се. Пред павилиона минава погребално ществие с тибии, факли и оплаквачки. Всички застават в мрачно мълчание.

Луцифер (избухва в смях)
Защо помръкна веселата глъч?
Вино ли няма?… Или пък шегите
започнаха внезапно да горчат?
А може би, готов да се покръсти,
тук някой се уплаши?

Адам (замерва го с чашата си)
      Не, млъкни!

Луцифер
Нов гост ще ви повикам, та дано
за друга веселба ви поразпали…
Я донесете онзи, който вън
под факлите към гроба си пътува.
И той да пийне каничка вино.
(Внасят в открит ковчег мъртвеца, поставят го върху масата. Шествието остава в дъното. Луцифер поздравява трупа.)
Днес ти изпружен, утре аз… Пийни си!

Хипия
Целувчица ли иска?

Луцифер
      Целуни го,
обола открадни му от устата…

Хипия
Щом теб целувах, мога и мъртвец…
(Целува трупа. От шествието излиза апостол Петър).

Апостол Петър
Дръпни се, дъще! Чумата целуваш!
Всички се надигат уплашени.

Всички
Заразата!
      Ужасно!
                  Да се скрием!

Апостол Петър
Нищожен род, потомство малодушно!
Упити от безгрижие, покой,
като мухи на припек сте нахални
и гаврите се с Бога, с доблестта.
Но хлопне ли угроза на вратата,
докосне ли ви божията длан,
треперите отчаяни и плахи,
усетили възмездие над вас…
Огледайте се - мор навред върлува,
градът загива, варвари-бойци
посевите ви златни тъпчат грубо,
безредици законите душат!
Крадците и убийците свободно
са плъпнали в окаяния град
и носят само мъки, само ужас.
Небе - земя ви гледат с хладина…
Не можете с пиянство и наслади
да спрете вече онзи глас могъщ,
пробудил дълбините на душата,
посочил чиста цел във този мрак!
Не чувствате доволство, а погнуса
от вашта похот. С поглед ужасен,
със устни потреперващи мълвите,
че всичко е напразно, щом дори
не вярвате и в божествата древни -
те идоли са, камък са студен…
(Статуите на божествата се разпадат на прах.)
Изпепеляха!… Нов бог не съзрели,
кой ще ви вдигне, паднали в праха?
Огледайте се! Що мори града
по-силно и от чумата жестока?
Тълпи напускат меките легла,
та пустите предели да населят
край Тива със отшелници, и там
да дирят те усещания нови
и пориви за вялите души.
Недъгав род, отиваш си навеки,
но друг свят иде - чист и обновен!

Хипия (сгромолясва се пред масата)
Горко ми, ах!… Усещам болка страшна…
Студена пот и адска топлина…
Заразата на чумата… Загивам!…
Не ми помага никой… А нима
не ви дарявах толкова наслади?

Луцифер
Днес ти загиваш, скъпа, утре - аз…

Хипия
Убийте ме или ще ви прокълна…

Апостол Петър (пристъпил към нея)
Не, дъще, не проклинай, а прости им!
О, аз ще ти помогна, аз и Бог -
на святата ни обич богьт вечен.
Взри поглед в него! Ето таз вода
душата ти от злото ще пречисти,
в небето, горе ще я възвиси.
(Покръства я от една съдина на масата.)

Хипия
Ах, отче мой… олекна ми… олекна…
(Умира.)

Катул (тръгва)
Аз още днес за Тива ще замина,
от този свят зловонен отвратен.

Клувия
Почакай ме, Катул, и аз ще дойда.
Излизат.

Адам (замислен пристъпя към авансцената, последван от Ева)
А ти стоиш… Защо не се спасяваш?
Тук черна смърт удавя радостта!

Ева
Местото ми е винаги до теб.
О, Сергий, Сергий, в мойта гръд живеят
желания достойни и мечти,
а ти подири само сласт във мене.

Адам
И в себе си… Уви, това е тъй!
Да страдаш в нищета и сред дребнавство,
догде умреш… О, ако има Бог,
(коленичи, вдига ръце към небето)
добър, загрижен, и над нас да властва,
то нека в този свят да създаде
идеи нови, хора с чисти нрави,
във вените да влее здрава кръв,
към цел да ни окрили възвишена!
Тук всичко наше вече овехтя,
а друго да издигнем - няма сили…
Послушай, боже, моите слова!
На небето се появява кръст, окръжен с ореол. Иззад планините трепват отблясъци на опожарени градове. По хребетите слизат полудиви орди. Отдалеч долита молебствен хими.

Луцифер (на себе си)
От тази гледка тръпки ме побиват.
Добре, че моят враг е земна твар -
което аз не смогвам - сам извършва,
шега горчива сам си изигра.
И скоро ще угасне ореолът,
а кръстът ще сияе в кръв облян…

Апостол Петър
Дочу те Бог… Огледай се - отново
земята суха плод ще народи.
Във мечи кожи варварите-войни,
подпалили разгулни градове,
с конете си потъпкват безпощадно
и бурена от стари векове.
В обор превръщат храмовете празни
и в хладните ви вени топла кръв
ще влеят… А ония, дето пяха
във цирка химн за вярата, преди
свирепи тигри зъби в тях да впият,
идеи нови тук ще възвестят -
за свобода на личността, за братство!
И с тях света прогнил ще обновят.

Адам
Усещам, че духът ми зажадува,
отпаднал от разгулни празненства,
кръвта ми да заблика от сърцето -
с насладата последна да умра…

Апостол Петър
Не!… Цел ще имаш: Бога да прославяш
и пот да лееш в труд. Тъй личността
във дело ще превърне същността си,
с едничката повеля: обичта!

Адам
О, искам да се боря вдъхновен
за новите идеи… Да създавам
света красив на рицарската чест,
в олтара на поезията бъдна
жената-идеал да заблести!
(Тръгва, облегнат на апостол Петър.)

Луцифер
Пак нещо невъзможно те примамва,
но за мъжа достойнство е това…
Живей със вяра! Бог ще те възлюби,
а дяволът - с това ще те погуби!
(Излиза след тях.)


VisszaKezdхlapElхre