Седма картина

В Константинопол. Пазарище, няколко шляещи се граждани. В средата дворецът на патриарха, вдясно - девически манастир, вляво - парк. Адам като Танкред, в разцвета на силите си, начело на кръстоносци, се връща от Азия, сред разветн знамена и биене на барабани. Луцифер е негов оръженосец. На свечеряване, по-късно нощ.

I гражданин
Отново идат варварски пълчища.
Побързайте, вратите да залостим,
че може пак да плъпнат за грабеж.

II гражданин
Съпругите си крийте - тази сган
добре познава сластите в сарая.

I гражданин
А и жените - правото на воина…

Адам
Почакайте, какъв е този страх?
Не виждате ли - кръст свещен ни свързва
за цел единна, братя во Христе?
Във Азия чак вярата ни светла
занесохме сред диви племена
и братската ни обич те приеха,
пречистени от висша благодат.
А вие ни посрещате без обич!

I гражданин
Това сме чули неведнъж, а после -
в пожар пламтяха наште домове…
Разотиват се.

Адам (на рицарите)
Видяхте ли - узрява плод греховен
Щом с подли цели не един мръсник
развява флага божи и ласкае
нагона на тълпата, уж смирен -
незвани се издигат за водачи.
О, рицари!… Догде неопетнени
по доблестните мечове блестят
прославата на бога, мъжеството,
защитата на слабите жени,
нас рицарската чест ни призовава
да спрем на злото демона лъстив,
да водим към дела големи, чисти
народа срещу слепия инстинкт!

Луцифер
Красиви думи… Но ако народът
престане да те тачи като вожд?

Адам
Където има дух - блести победа!
Ще го сразя!

Луцифер
      Ако и той е с дух?
Ще слезеш ли до него?

Адам
      По-добре
до себе си народа да издигна.
Останал сам, във бой да се огьнеш
е също тъй позорно, както и
от алчност да не търсищ чужда помощ,
та лаврите си да не разделиш…

Луцифер
Идеята велика, за която
загиваха във цирка - издребня…
Да, странна свобода на личността!
И няма що - чудесно братство пръкна…

Адам
Не се надсмивай! Смисъл на живота
учението свято е за мен.
Разбирам го. И всеки, в който грее
искрицата на Бога за дела -
приет ще бъде в ордена сърдечно,
с докосване на моя боен меч.
Но длъжни сме и ордена да пазим
от пламналия огън еретичен.
В спасението води път един -
да грейне всичко чисто, без прегради!
Дано по-скоро блесне този ден!
Аз бих се усъмнил, че той ще дойде,
но сам Творецът даде тласък пръв
на делото ни свято и велико.
Приятели, приеха ни тук хладно!
Сиротни посред този град кипящ,
не ни остава избор друг - ще трябва
да свием лагер ей в оназ гора,
тъй както сред езичниците диви…
Аз идвам подир вас и всеки рицар
за свойте поверени отговаря.
Кръстоносците се разполагат на лагер.

Луцифер
Как жалко, че идеите красиви
отново раждат гнили плодове -
отвън - червени, вътре пък - червиви…

Адам
Не вярваш ли във нищичко добро?

Луцифер
Бих вярвал аз, но хората не вярват.
И рицарският орден, с който палиш
маяк сред разлюляното море,
след време ще угасне и ще рухне;
за пътника, поел на път суров,
ще стане по-опасен от тъмата…
Тъй всяко дело - почнало красиво -
със времето отмира, губи дух,
остава само мършата да гние,
с миазмите си зли да заразява
напиращия вече нов живот.
И виждаш сам - така до нас достигат
светините на миналите дни.

Адам
Но може би учението свято
ще стигне до безликата тълпа,
преди да се разпаднем като орден?

Луцифер
Учението свято ли? Нали
във корист и във грях се то превръща,
попадне ли във вашите ръце:
пригаждате го, острите го тънко,
заплитате го, докато и то
в безумство и ярем не се превърне.
Умът ви не понася мисли точни,
а вие, хора, търсите ги вред,
а с тях и гибелта си, горделивци!
Виж този меч - би могъл да е малко
по-дълъг или къс, но със това
не би загубил той от същността си.
Човек тъй може вечно да умува,
но разумът е сляп за точността.
Със усет само ти ще я налучкаш,
но след като и тя се промени…
Защо ли се моря със толкоз думи?
Огледай се - доказват ги дела!
Отново се появяват няколко гражданн.

Адам
Приятели! Подслон отрядът дири
във столичния християнски град!

III гражданин
Дали не сте безбожни еретици?

IV гражданин
Кажи в що вярваш - в хомоусиона
или в хомоиусиона ти?

Адам
Но аз това дори не го разбирам…

Луцифер
Защо призна! В това е спорът днес!

IV гражданин
Не отговаря! Ясно - еретик е!

Мнозина
Да се укрием в къщи! Анатема
на онзи, който би ги подслонил!
(Разпръскват се.)
От двореца излиза патриархът в празнични одежди. След него група монаси, войници и народ съпровождат оковани еретици.

Адам
Ах, гледай само! Що за властелин
натруфен, горд към нас се приближава?

Луцифер
Заместникът на бога - патриархът.

Адам
Коя е тази боса, злобна сган,
която уж смирено придружава
нещастниците в тежките окови?

Луцифер
Монасите - Христовите циници.

Адам
Такива няма в моя роден край.

Луцифер
И там ще плъпнат те. Макар и бавно,
проказата напредва… И дано
със нещо не обидиш тоз безгрешен
и затова неумолим народ.

Адам
Каква необичайна добродетел
могла би да вирее в тази сган?

Луцифер
Понасяне на мъки, аскетизъм…
Пръв даде пример твоят Бог разпнат.

Адам
С това изкупи той позора земен.
Страхливи нечестивци го петнят,
бунтуват се, презират милостта му.
Тоз, който вдига меч срещу мухи,
наместо срещу мечките-стръвници,
е луд…

Луцифер
      Ала мушицата за тях
е мечка. Пък и нямат ли те право,
припомнили си миналият гнет,
геройствата си в цирка - да изпратят
във ада черен волния човек?

Адам
Като Тома - аз виждам, а не вярвам.
Очи в очи със блясъка лъстив!
(Приближава се към патриарха.)
За гроба Божи, отче, ний се бихме.
От тежък път се връщаме сега,
но никой в тоя град не ни приема
поне за отдих. Зная - само ти
със свойто властно слово би помогнал.

Патриархът
Не са за мен дела преходни, синко.
За вярата народът ме зове
да съдя ето тези еретици -
те никнат като плевел, пълна с яд.
Изтребваме ги с огън и желязо,
а пъкълът все с нови ни мори.
Но щом сте кръстоносци героични,
дирете враг не само в чуждини!
Тук по-опасен той се е навъдил:
нахлуйте в еретичните села,
сечете старци, майки и деца!

Адам
Децата ли?… Невинните ли, отче?

Патриархът
Невинни са змийчето недорасло,
змията стара, с паднали зъби,
а ги убиваш…

Адам
      Само смъртен грях
подобен гняв възбужда в нашта църква
на божията обич.

Патриархът
      Синко мой!
Та Бог не иска обич към телата,
а обич към душите - тях със меч,
с пламтяща клада трябва да възвръщаш
при Онзи, който рече: „На земята
не мир донесох, а война…“ Та те
сред тайнствата на Троицата свята
в Хомоиусиона вярват днес,
а църквата ни Хомоусиона
в догматиката наша възприе.

Монасите
Хвърлете ги на кладата пламтяща!

Адам
Махнете, братя, тази буква „и“!
За истинската горда саможертва
един е пътят - в смелата борба
за гроба свят да сложим свойте кости!

Стар еретик
Не ни прилъгвай, демон! Дето Бог
поиска - там за истинската вяра
кръвта си ще пролеем до един!

Монах
За ерес, не за вяра, ще умрете!

Стар еретик
Не бе ли с нас Риминският събор?
И още с много други…

Монахът
      Заблудени!
Никейският и колко още святи
събори ни доказват правота!

Стар еретик
Отстъпници! Безсрамно и греховно
е всяко състезаиие със нас!
Нима във вашта църква има някой
светец като Евзебий или Арий?

Монахът
А имате ли вие Атанасий?

Стар еретик
А мъченици?

Монахът
      Повече от вас!

Стар еретик
Чудесни мъченици, заблудени
от дявола, обречени на смърт.
О, Вавилон сте вие многогласен!
Развратници сте и за вас Йоан
предрече край безславен, нечестивци!

Монахът
Змия сте седмоглава, антихристи!
За вас Йоан предсказа този край,
измамници и пратеници адски!

Стар еретик
Крадци сте, змии, алчни сластолюбци!

Патриархът
Хвърлете ги, за божия прослава,
на кладата най-сетне - да умрат!

Стар еретик
В това си прав: за божия прослава
се жертваме във огъня, злодей!
За тази тирания самовластна
от трона си ще ви осъди Бог.
Греховните ви дни са преброени!
От нашта кръв борци ще се родят!
Сред пламъка идеята ни жива
света ще озарява с векове.
Да тръгнем, братя, към смъртта си славна!

Еретице (пеят)
1. Мой силни боже, мой силни боже, защо ме изостави, защо се отдръпна от словата на моята твърдост и на моята мъка?
2. Мой боже, до тъмно ти се моля, но ти не ме чуваш и нощем се терзая.
3. Но ти си свят…
(XXII псалом)

Монасите (прекъсват ги)
1. Съди, Господи, съперниците ми, ратувай против онези, които ратуват против мене!
2. Вземи оръжие и щит и стани ми на помощ.
3. Изтръгни копието и пресечи пътя на гонителите ми!
(XXXV псалом)
През това време патриархът и групата отминават. Няколко монаси с индулгенции в ръце се смесват с кръстоносците.

Луцифер
Защо стоиш настръхнал, мълчалив?
Не драма, а комедия е само -
така ги виж и се посмей над тях.

Адам
Не се шегувай! Може ли на смърт
за някакво си „и“ да се отива?
Кое остана мъдро, величаво?

Луцифер
Което други смятат за дребнаво.
Тъй сходни са едно със друго те!
И само съдник странен, глас в сърцето -
съчувствието - ще отсъди в миг:
кое със присмех жлъчен да убие,
кое до Бога чак да възвиси…

Адам
Защо и тук се сблъсках с пошлостта?
Дребнави ежби с гордите завети…
И цветето най-светло в буренак
отровен днес превръщат хитреците.
А колко много сили то ни вля
на вярата в младенческата възраст!
И кой престъпник тъй го изроди?

Луцифер
Изражда го победата му - буди
лукави интереси где ли не…
Угрозата калява мъченици,
единство дава, сила пред смъртта -
нали видя при тези еретици?

Адам
Бих хвърлил меча, за да се завърна
във родната си северна страна.
Живее още там в горите древни
достойнство мъжко, чиста простота,
с отровата на този век воюва.
Но таен глас в сърцето ми шепти,
че трябва аз века да обновя.

Луцифер
Напразно е! Не ще изваяш личност
несходна със епохата край теб:
поток е тя, влече или удавя
и ладия безпомощна е само,
а не кормчия в нея личността,
От хрониките хората велики
и действени прозряха своя век,
но новите представи не родиха.
Не почва да се съмва от петела -
той пее само щом се зазори…
Но тези там, оковите понесли
към страшна смърт, сред гаври, ругатни,
съзират вече бъдещата стъпка
и в тях мъждее - нова - мисълта.
За нея гинат! Техните потомци
със въздуха и уличната прах
безгрижно ще я вдъхнат подир време…
Но по-добре виж лагсра сега.
Що дирят там монасите вонливи?
Подготвят нещо… Речи ли държат?
Тъй бясно, като луди, ръкомахат!
Послушай ги!

Един монах (сред стълпеиите кръстоносци)
Купете си, бойци,
от тези индулгенции свещени,
ще ви подкрепят в тежки изпитни,
ще ви научат колко ще се пържат
във пъкъла развратникът, крадецът,
убиецът, свидетелят лъжлив…
Ей тука пише, че една година
от пъкъла богатият откупва
за двадесет солида, а войникът -
за три… Ако не може да плати,
тогава - колко хиляди камшика
солидите заместват… Я вземи!

Кръстоносци
Купуваме! Дай, отче, и на мене!

Адам
Продавец мръсен и купци-глупци!
Със меч пазара мръсен разпръсни!

Луцифер (смутен)
Не се сърди, монахът ми допада…
За мен не е противен този свят,
щом с божията слава възвисена
и моя милост вдига тук снага.
Но ти остана мъничко надире…
Към Адам изтичват с писък Ева - в образа на Изора, и Елена, слугинята и; преследват ги неколцина кръстоносци, които избягват, щом съзират Адам.

Ева (припадайки)
Спаси ни, рицарю!

Адам
      Не се плаши,
о, дево благородна! Отправи ми
чаровен поглед… Кой ви е смутил?

Елена
Почивахме сред сенките прохладни
на парка гъст. Приседнали безгрижно
в тревата мека, слушахме гласа
на славея как звънка. Но видяхме
със дива похот втренчени очи
зад храстите на парка да проблясват.
Уплашени побягнахме. След нас -
задъхани, онези кръстоносци…
Едва не ни настигнаха дотук.

Адам
Не бих посмял дори да я събудя!
Ако отлитне като сън красив?
Как може плът да бъде тъй изящна,
тъй одухотворена?

Луцифер
      Ах, плътта
е одухотворена! О, съдба,
не би могла по-строго да накажеш
на влюбения смъртен лудостта,
освен… да сбъднеш смешните представи!

Адам
Не я ли зная от преди? Не бе ли
със мене тя пред божия престол?

Луцифер
Танкред, помни, пред трети любовта е
безвкусица и само насаме
е хубава и тайнствена забава.

Адам
Поглежда ме… Усмихва ми се тя!

Ева
Благодаря ти, рицарю, спаси ме!

Адам
Стократно награден съм досега!

Луцифер (към Елена)
А няма ли отплата и за мене?

Елена
На тебе пък какво ли ти дължа?

Луцифер
Не си мисли, че този благородник
спаси и теб… Безплодна суета!
Та рицарят спасява само дами,
слугините им - верният слуга…

Елена
Какво печеля? Кажа ли: сполай,
не знам от тебе как ще се отскубна;
ако не кажа - ето ти вина…
А биваше ги наште преследвачи…

Адам
Къде отиваш, дево благородна?

Ева
О, стигнах, ето - в този манастир.

Адам
Стените му дано не скрият с теб
и моята надежда… Дай ми нещо
към кръста да пришия! Този знак
и в тежък бой с врага ще ми напомпя
лика от моят най-чаровен сън.
И с него след години ще дочакам
наградата за моя боен път!

Ева
Таз панделка вземи…

Адам
      Такава черна?
Надежда нека блесне, а не скръб!

Ева
Това е моят знак. А сред стените
на манастир надежда не кълни.

Адам
И не кълни любов… Но гдето греят
очите ти, ще грейне и любов!
Не влизай там!… По дрехите ти виждам -
ти още и послушница не си.

Ева
Не ме измъчвай повече с въпроси.
Ще страдам, ако аз те натъжа.

Луцифер (наЕлена)
И тебе ли ще скрие тази порта?

Елена
И мене, но и тя си има ключ.
И не е хвърлен нейде във морето…

Луцифер
Елегия чудесна бих написал
от тази тъжна случка…

Елена
      Замълчи!

Луцифер
Защо? Нима не е велико дело
в морето да подиря този ключ?

Елена
Не ти го пожелавам…

Луцифер
      Но аз тръгвам
чудовищата морски да сразя…

Елена
Върни се бързо, страх ме е! Ключът
ще можеш от прозореца да вземеш.

Адам
Поне кажи ми името си нежно -
в молитвите за благослов над теб
да го вплета, щом ти не пожелаваш
съдбата си със мен да споделиш.

Ева
Изора ме зоват… Теб, рицарю?
На мен молитви повече прилягат.

Адам
Танкред съм.

Ева
      Бог със теб, Танкред!

Адам
Оставиш ли ме - името, с което
едва за сбогом ти ме назова,
ще прокълна, останал пак самотен,
след дивен миг, по-кратък от съня.
За мен загадка тягостна оставаш.
Кажи ми как съня да довеза
със нишката на твойта участ свидна?

Ева
Добре, ще ти разкажа… Кръстоносец
бе също и баща ми, но врагът
нечакано в тъмата го нападнал
и лагера му с бой и сеч сразил.
Да се спаси - надежда вече нямал
и дал обет, че върне ли се жив,
детето му на Девата ще служи.
Завърна се и ето - своя дълг
отивам да изпълня в манастира…

Адам
О, свята божа майко, чуй ме ти,
във обич въплътена и във кротост,
не би ли се отвърнала от този
обет нечист? Та той ще оскърби
и твойта святост! Божията милост
в проклятие и грях ще изроди!

Елена
А мойта участ искаш ли да знаеш?

Луцифер
Та зная я: любов, след туй измама…
пак любиш, ала мамиш вече ти…
И пак любов, но втръснал ти героят,
и чакаш нов, но вече - без мечти…

Елена
Наистина! Лукавият е в тебе!
Не ти подхожда само скромността
да смяташ, че сърцето ми е празно…

Луцифер (към Адам)
Да тръгваме! Тъй както ти не можеш
с любимата си да се разделиш,
едвам се сдържам в своята победа.

Адам
Горчиви са словата ти, Изора.
С една целувка сладост им придай.

Ева
Но, рицарю, ти чу и мойта клетва!

Адам
Да те обичам пречка не е тя!

Ева
Щастлив си ти! Дано да те забравя!
Танкред, отивам, сили губя… Бог
да бди над теб! В небето ще се срещнем.

Адам
Бог с теб, Изора!… С мене ще остане
едничък спомен - ти и този ден…
(Ева влиза в манастира.)

Елена (тихо)
Страхливецо, пак аз ли да подсещам?
(Гласно.)
Ключът ще бъде в нишата - ей там…
(Влиза след Ева.)

Адам
И ние да вървим.

Луцифер
      Сега е късно:
видя какви безумци си повел.
Те гледат на жените като средство
за страсти похотливи. С груба длан
обърсват те прашеца поетичен
от нежните лица и се лишават
сами от всеки цвят на любовта.
А други във олтари я полагат
и жертват се за нея, чак догде
безплодната им обич не повехне.
Защо не видят и не уважат
жената във призванието нейно
на женската и същност във кръга?
Напълно се е стъмнило, луната е изгряла. На прозореца се появяват Изора и Елена.

Ева
Той цял бе в трепет, в погледа му - жар!
Един герой да трепне тъй пред мене!
Но вярата, честта ми повеляват
покорство - да изпълня свойта жертва.

Елена
Безумни сме, жените… Щом речем
да скъсаме безстрашно с правилата,
като животни гоним похотта,
загубваме достойнство от лицата,
догде, презрени, хлътнем във калта.
Запазим ли приличие, треперим
от сянката си даже, от сластта
мъжете, пък и себе си лишили.
А има среден път! Нима вредят
насладите на бегли любовчици,
извършени с приличие и ред?
Жената също не е само дух…

Ева
Виж не стои ли още край вратата?
Дано не си е тръгнал още той,
поне гласа му искам пак да чуя!

Адам (към Луцифер)
Почакай!… О, дали ще се покаже
със поглед да ми каже сбогом тя?
Поне за миг да зърна пак лика и!
Прости, Изора, че съм още тук!

Ева
За двама ни е по-добре - върви си!
Ранените сърца ще зарастат,
но всеки поглед влива нова болка!

Адам
Боиш ли се да гледаш в мрака глъхнал,
пулсиращ от любов като сърце,
щом нямаме и правото да любим?
Не те ли омагьосва този мрак?

Ева
Душата ми упива, сякаш сън
вълшебен ме облива от небето.
Красив напев долита на вълни,
зад всяка клонка виждам мили нимфи,
на устните с целувка и усмивка
за всеки друг, но не за нас, Танкред!

Адам
Защо, защо? Стената ли ни спира?
Аз толкова безбожници сразих,
не мога ли и нея да надвия?

Луцифер
Не можеш: щом епохата я брани -
по-силна е от теб…

Адам
      Какво гори?
В дъното отблясъци на кладата.

Еретиците (отдалеч, в хор)
21. Спаси душата ми от меча и тялото ми от псетата!
22. Освободи ме от устата на лъва и ме послушай, избави ме от еднорогите!
23. Твоето име ще проповядвам сред братята си; сред тълпите теб ще славя.
(XXII псалом)

Ева
Смили се, боже, над душите грешни!

Адам (потръпва)
Ужасна песен!

Луцифер
      Сватбен хор за вас…

Адам
Но все едно, не ще ме тя уплаши.
За тебе срещу всички ще се боря.

Монасите (отдалеч в хор)
26. … да се облекат със срам и позор, които се големеят против мен!
27. Да се радват и да се веселят онези, които желаят моята правда, и винаги да казват: „Слава на Бога, възжелал мир за своя раб…“
(XXXV псалом)
С първите слова на хора Адам, който бе пристъпил към вратата на манастира, спира отново. От кулата изписква кукумявка, из въздуха политат вещици, от земята пред вратата се изправя скелет и застрашително застава пред Адам.

Ева (захлопва прозореца)
О, Господи!

Скелетът
      Назад от прага свят!

Адам (ужасен)
Ти кой си, призрако?

Скелетът
      Усещането твое
при бъдните ти ласки и целувки.

Вещици (с подигравателен смях)
Сладко семе, плод - горчица,
змийче мъти гълъбица!
Ела, Изора!

Адам
      Страшни същества!
Но кой се промени тук - вие? Аз ли?
Не бяхте ли усмихнати до миг.
Кое е сън? Действителност кое е?
Слабея от магията ви зла.

Луцифер
Ах, ето че в компания приятна
попаднах неочаквано и аз -
сред групичка от вещици чудесни,
надминали далече наглостта
на голичките нимфи… Този скелет,
приятел неразделен на смъртта,
е смешен със достойнството си хладно.
От него и Танкред ще отврати.
Приветствам ви! И жалко, че е къса
за разговори сладки тази нощ.
(Виденията изчезват.)
Танкред, стани! Любимата ти хлопна
прозореца - защо стоим в нощта?
И този вятър!… Студ ли те сковава?
Елена ще излезе и кажи -
как трябва да постъпи сатаната?
Бих станал смешен - аз, обзет от страст? -
и бих загубил страшната си власт.
Човекът - странно! - с пламък във гърдите
любов мечтае - жъне все беди,
пък демонът безчувствен не успява
да се спаси от влюбени жени…

Адам
Към нов живот води ме, Луцифер!
Поех на бран за доблестни идеи,
проклятие намерих вместо тях.
Невинни жертват в името на Бога,
глупци потъпкват моя идеал.
Мечтаех за душевност благородна,
а хулят чистотата, любовта.
За рицарската чест ратувах - ето,
тя подло ме прободе… Да вървим
в нов свят - нали показах в боевете,
че мога да издържам! И без свян
напускам своя пост, и тук измамен…
Не иска вече пориви духът ми.
И нека тътри този свят нозе -
път няма вече в мрака да му соча,
ще гледам равнодушно, ако спре.
Отпаднах вече. Искам да отдъхна…

Луцифер
Тогава отдъхни! Но аз не вярвам,
че скоро твоят неспокоен дух
ще те остави в мир… Ела, Адам!


VisszaKezdхlapElхre