Девета картина

Сцената внезапно се преобразява в парижкия площад Грев. Балконът се превръща в ешафот, писалищната маса в гилотина, до която Луцифер стои като палач. От ешафота Адам в образа на Дантон приветствува развълнуваната тълпа. Под звуците на барабан се появява парцалив отред новобранци и се построява пред ешафота. Светъл ден.

Адам (продължава)
Равенство, братство, свобода!

Тълпата
И смърт за всеки, който не е с нас!

Адам
И аз тъй казвам. Само две слова
ще могат да спасят от враговете
идеята, нападната отвред.
Със първото - „Родината в опасност!“
на бран ще тръгне всеки патриот!
А другото ни слово - „Треперете!“ -
врага със своя ек ще разгроми!
Потеглиха кралете срещу нас,
но хвърлихме в нозете им главата
на нашия тиран. За нова мъст
засъскаха кюретата, но ние
изтръгнахме отровните им зъби
и разумът, преследван векове,
отново на престола си сияе.
Днес армии се бият - единайсет! -
край родните ни граници… Едва
отправихме апела към народа,
и тръгват храбреци, за да сменят
ранените и паднали герои!
Кой казва, че във кланица безумна
днес нацията хвърляме на смърт?
Топи ли се стоманата - отпада
сгурта, но блясва чистият метал.
И нека ни наричат кръвопийци,
чудовища свирепи - само ти,
Родино, да си силна и свободна!

Новобранци
Оръжие ни дайте и водач!

Адам
Не молите за друго - и със право!
Потънали сте в бедност и тегла,
оръфани сте, боси, но охолство
сами ще извоювате със щик!
Народът е всесилен!… И когато
допусне някой подъл командир
войската да сразяг, той сам с кръвта си
обагря гилотината! Тъй днес
тук падна генерал един…

Тълпата
      Подлец е!

Адам
Народът ни богатство друго няма -
и жертва щедро само свойта кръв
за нашето отечество. И който
с това богатство свято разполага,
и още не е покорил света -
предател е!
Из новобранците излиза един офицер.

Офицер
      Да го заместя аз!
Позора, гражданино, да измия!

Адам
Похвално самочувствие, боецо,
но първо докажи във бой с врага,
че смело устояваш на словата!

Офицер
Духът ми ще докаже мойте думи!
Главата си залагам - може би
от падналата тук да е по-ценна.

Адам
А кой ще гарантира, че ще дойдеш
под ножа с нея?

Офицер
      Кой? Самият аз!
Нали си знам: животът ми не струва
дори за мене пукната пара…

Адам
Един младеж така не разсъждава.

Офицер
За сетен път: да стана генерал!

Адам
С търпение целта си ще постигнеш.

Офицер
Не ми се доверяваш… Ала виж:
сега ще ти докажа, че се лъжеш!
(Застрелва се.)

Адам
Уви, и в боя би могъл куршум
да го срази… Махнете го, другари.
Довиждане - след славната победа!
(Новобранците потеглят.)
Завиждам ви - отивате на битки
с достоен враг - и славата е с вас!
А моят дял безславен е в борбата
с мерзавците - в засада те плетат
интриги за родината и мене.

Тълпата
Кои са те? Кажи и ще ги смажем!

Адам
Които знаех - сам обезглавих.

Тълпата
А разните съмнителни? Щом в някой
народният инстинкт се усъмни -
виновен е и нека го накажем!
Народът е пророк непогрешим!
Под ножа бързо всеки благородник!
В затворите да идем днес и там
по свой закон народът да отсъди!
(Тълпата тръгва към затворите.)

Адам
Заплаха не оттам ни дебне днес -
ключалките са здрави, а вонята
в съюз със нас убива тяло, дух.
В Конвента точи нож и се надсмива
предателството, вдигнало глава!

Тълпата
Натам тогава, щом като Конвентът
не е прочистен! По-къспо в Конвента,
в затворите ще сложим първо ред.
Ти списък приготви ни дотогава
на подлите предатели, Дантон!
Тълпата застрашително излиза. През това време няколко санкюлоти домъкват пред гилотината един млад маркиз и Ева, преобразена в негова сестра.

Санкюлотът
Виж, водим двама! Пак аристократи -
лицата горди, финото бельо
доказват ясно тяхната виновност.

Адам
Чудесна двойка… Я се приближете!

Санкюлотът
А ние ще вървим - дела ни чакат, -
внимавай за предателите ти!
(Санкюлотите излизат с останалите от тьлпата).
Младежът и девойката се качват на ешафота. Наоколо остават само няколко стражи.

Адам
Към вас изпитвам странна благосклонност.
На собствен риск от смърт ще ви спася!

Маркизът
О, не, Дантон! Виновни ли сме в нещо -
предател ще си, ако ни спасиш.
Невинни ли сме - милост не желаем!

Адам
Кой смее тъй пред мен да вдига глас?

Маркизът
Маркиз съм аз…

Адам
      Млъкни! Или не знаеш,
че гражданин днес всеки се зове?

Маркизът
Не ме е моят крал лишил от титла.

Адам
Мълчи, нещастник! Премини към нас,
и бъдеще пред теб ще се разкрие.

Маркизът
Не ми е кралят светъл разрешил
във чуждата войска да преминавам.

Адам
Тогава ще умреш!

Маркизът
      От моя род
и други вече паднаха за краля.

Адам
Защо тъй дръзко тичаш към смъртта?

Маркизът
Нима народът само притежава
това достойно право - да умре?

Адам
Упорстваш ли? По-силен съм от тебе,
но въпреки това - ще те спася.
И дойдат ли дни тихи, във които
партийни страсти няма да пламтят,
ти сам ще ми благодариш… Пазачи!
Водете го в дома ми! Под конвой!
Въоръжен конвой отвежда маркиза.

Ева
Бъди смел, братко!

Маркизът
      Сестро, Бог със теб!

Ева
Сечи тогава мене! По е скъпа
главата ми от тази на Ролан!

Адам
Корави думи - от тъй нежни устни?

Ева
Какво подхожда друго пред палач?

Адам
Мой свят е тази страшна гилотина,
но с тебе кът от рая слезе тук
и сякаш ме пренесе във светиня…

Ева
С животното, обречено на жертва,
не се е подигравал никой жрец!

Адам
Повярвай ми - и аз съм само жертва.
Мнозина ми завиждат за властта,
но аз без радост своя трон поглеждам,
презирам и живота, и смъртта…
Тук в коша падат всеки ден глави.
Аз властвам, ала чакам и реда си,
измъчван от самотност сред кръвта,
стаил мечти за обич и за ласки…
Да можех само ден да се порадвам
на чистата ти обич - бих привел
глава покорно в мойта гилотина!

Ева
В такъв кошмар за обич да мечтаеш!
Нима не те измъчва съвестта?

Адам
О, тя е добродетел на еснафа,
а мен ме тласка вихърът - съдба,
и нямам време, за да се озърна.
Но чула ли си вихър да е спрял,
та розата превита да не скърши?
Кажи ми кой би имал дързостта
да критикува личност ръководна?
Съзряха ли се нишките прикрити,
раздвижили на сцената-живот,
особи като Брут и Катилина?
Тълпата си внушава, че човекът,
окъпан в слава, е неземна твар,
надраснала житейската дребнавост
и делничните грижи, и страстта.
Не вярвай, че е тъй! Дори на трона
пулсират пак човешки сърчица.
И ако Цезар имал е любима,
за нея той е бил любим, добър
и не е и допускала, че ужас
вселява той по цялата земя.
Кажи, защо така не ме залюбиш?
Не си ли ти жена, не съм ли - мъж?
О, хората се раждат със омраза
или пък със стремеж един към друг,
а нашите сърца са толкоз сродни!
Нима гласа им търсещ не дочу?

Ева
Напразно би било да го дочуя.
Друг бог живсе в теб и друг - във мен,
и никога не ще се доближиме.

Адам
Това са овехтели идеали!
Защо се жертваш за низвергнат бог?
Един олтар подхожда на жената:
олтарът на сърцето - вечно млад…

Ева
Но има мъченици и олтарът
напуснат… По-достойно е, Дантон,
и зная, че призвана е жената -
от милост над руините да бди,
но не и възходящото да слави.

Адам
Не ме е виждал никой тъй разнежен…
Да би съгледал враг или другар
как аз, тъй бурно тласкан от съдбата,
сметта на този свят да измета,
съм спрял на ешафота и копнея
за някакво момиче, просълзен,
предрекъл би: „Дантон ще падне скоро“
и би се смял, загубил страх от мен…
И все пак прося лъч надежда само!

Ева
Ако духа ти се смири там горе
след кървавата прах на този век,
аз може би…

Адам
      О, спри! Мълчи! Не вярвам -
във този свят отвъден. И сломен,
загубил вяра, нося участта си…
Тълпата се връща диво възбудена с окървавено оръжие, понесла на копия отрязани глави. Неколцина се качват на ешафота.

Тълпата
Свърши се с тях. А колко бяха горди!

Санкюлот (подава пръстен на Дантон)
На Родината давам този пръстен!
В ръката ми го пъхна подъл враг,
щом с ножа си вратлето му докоснах.
Те мислят, че сме някакви крадци…
Ти още ли си жива?… Мри и ти!
(Пронизва Ева, която пада в задната част на ешафота.)

Адам (закрил очи)
Умря… Съдба, пред тебе сме безсилни!

Тълпата
Сега - в Конвента право ни води
и списъка с предателите дай ни!
Тълпата слиза от ешафота. От тьлпата излиза Ева, като дрипава, разярена плебейка, в едната ръка с кинжал, в другата с окървавена човешка глава, изтичва до Дантон.

Ева
Дантон!… Виж този подъл съзаклятник -
теб дебнеше, но го унищожих!

Адам
Напразно, ако би могъл да бъде
на мойто място по-достоен той,
но ако не - постъпила си вярно.

Ева
Той беше враг. И за награда искам:
едничка само нощ да бъдеш мой.

Адам
В сърце такова обич да напира?
В тигрица чувства нежни да пламтят?

Ева
Ти, гражданино, може би си също
аристократ, скрил синята си кръв?
Или от треска дрънкаш романтично?
Нали си мъж, нали съм аз жена?
Към тебе твойта слава ме привлича.

Адам (настрани)
Потръпвам цял от приликата страшна!
Очи отвръщам… Тягостен кошмар!
Да срещнеш ангел и след миг да видиш
как в демон се превръща похотлив…
О, няма друга гледка тъй ужасна!
Чертите - също; тялото, гласът…
и липсва само нещо тъй нищожно,
че няма и слова за него, но
как всичко в нея то е променило!
Онази - недостъпна в светостта,
а тази ме отблъсква с лъх от ада…

Ева
Какво си шепнеш сам?

Адам
      Броя, жена -
не ще ми стигнат нощите за всички
предатели в родината.

Тълпата
      Дантон,
в Конвента бързо, само назови ги!
През това време, окръжени от тълпата, идват Робеспиер, Сен Жюст и други членове на Конвента: качват се на импровизираната трибуна.

Сен Жюст
Не ще ги назове - самият той
е главният им, мерзък съучастник!
Тълпата шуми.

Адам
Как смееш ти, Сен Жюст, да ме петниш?
Забрави ли мощта ми?

Сен Жюст
      Беше силен
доскоро със народа, ала той
разбра със мъдростта си, че Конвентът
е прав и че предателят си ти!

Адам
Народът е единственият съдник
над мен, а той е мой другар, не твой!
Тълпата отново шуми.

Сен Жюст
Другар ти е врагът! Народът-властник
присъдата над теб ще изрече!
Приятелю, пред него те осъждам:
за кражби от народната хазна,
за връзките ти със аристократи
и за стремеж към тиранична власт!

Адам
Сен Жюст, мълчи, ще те сразя със слово
Лъжа е всичко!

Робеспиер
      Нека млъкне той!
Езикът му като змия е гьвкав!
Хванете този враг на свободата!

Тълпата
Не слушайте предателя! На смърт!
(Заобикалят го и го залавят.)

Адам
Не слушате, ала и аз не слушам
лъжите жалки. Ни един от нас
със приказки не може да надвие.
Но и с дела не си ме победил,
Робеспиер - ти само ме превари.
Позорно е, не се хвали с това!
Захвърлям сам оръжието - стига!
Ще минат само месец или два -
ще паднеш ти под тази гилотина!
Палачо, сръчно! Пада великан…
(Навежда глава под гилотината.)


VisszaKezdхlapElхre