Четиринадесета картина

Пустинен планински край, потьнал в сняг и лед. Слънцето като алено кълбо без лъчи е застинало сред разпокъсана мъгла. Бледа светлина. На преден план, между няколко хилави брезови, хвойнови и елхови храсти, колиба на ескимос. Адам, изнемощял старец, подпиращ се с тояга, слиза сЛуцифер от планината.

Адам
Защо ли бродим в снежната пустиня?
Тук с поглед кух се взира в нас смъртта.
Тюлен уплашен само ще припляска
и ще се гмурне в ледната вода…
Растенията вече изнемогват
в борбата за живот; недъгав храст
проскърцва клони в ледени висулки;
луната сипаничава мъжди -
фенер надгробен сякаш зад мъглите…
Води ме там, де палмите цъфтят,
в света красив на слънце, аромати -
там, гдето и човешката душа
съзнава свойта сила величава.

Луцифер
Сега сме там. Кървящото кълбо
е твойто слънце. Земният екватор
е ледникът под нашите нозе.
Науката отстъпи пред съдбата.

Адам
Ужасен свят! Напомня само гибел.
Без жал със него бих се разделил.
А някога, до люлката застанал,
в човечеството младо поглед впил,
аз виждах как за бъдеще велико
надеждата се ражда. Затова
в борбите му до сетен дъх упорствах.
А ето днес над гроба му стоя.
Природата в саван го е обвила…
Аз - първият и сетният човек,
днес искам да узная - в благородни
борби ли е загинал моят род,
или е креел жалък, недостоен,
незаслужаващ моите сълзи?

Луцифер
О, щом си горд със своя дух „велик“ -
така се облащаваш да наричаш
енергията, вляла пулс в кръвта,
а младите надъхвала с идеи, -
не искай да си бъдеш сам свидетел
край свойто смъртно ложе… В този час -
чудесна равносметка на кроежи,
направени наивно - ще вплете
кошмар предсмъртен тягостни картини
във светлата ти жажда за живот,
догдето сън с действителност се слее.
О, хленченето жалко пред смъртта
е присмех над борбите ни житейски.

Адам
Да бях загинал горе, в небесата,
разгърнал свойта сила и душа,
наместо тук да слушам епитафа
над своя гроб, от този дух суров,
останал все тъй мрачно равнодушен
към моите борби и мойта смърт…

Луцифер
Аз твоя род по сълзите познавам,
във сълзи се пробуждаш от мечти,
та здравия разсъдък да подириш.
Бъди спокоен, твоят род и днес
живее. Виж - леговище човешко.
А иде и стопанинът насам…
Един ескимос, въоръжен за лов на тюлен, излиза от колибата.

Адам
Ах, този урод, този груб несретник,
та той ли мойта слава наследи?
Защо ли ми показа тази гледка?
Утехата по мъчи от скръбта!

Ескимосът
Нима все още има богове?
Та ето ги - пред мен се появиха!
Какви ли са - добри ли, или зли?
Май по-добре ще сторя да се скрия.
(Понечва да се върне.)

Луцифер
Поспри за миг!

Ескимосът (пада на колене)
      О боже, пощади ме!
Тюлен щом хвана - ще го принеса
на тебе в жертва, но не ме затривай!

Луцифер
А кой ти даде право да изкупиш
живота си с живота на тюлена?

Ескимосът
По-силен съм от него. Виждам тук
как рибата със червеи се храни,
тюленът - с риба, а с тюлена - аз.

Луцифер
А с тебе божеството…

Ескимосът
      Тъй е, знам,
но дай ми още мъничко животец!
С дан кървава ще го откупя аз.

Адам
Страхлива твар!

Луцифер
      Не бе ли тъй постъпвал
и ти преди? В едно бе само друг:
тюлени - той, ти - хора беше жертвал
и бог си бе създал по образ свой,
тъй както той по своя те създаде.

Ескимосът
Разбрах, че се гневиш, и знам защо!
Във свойта немотия се примолих
на слънцето - на този хрисим бог,
че той не иска нищо - само дава.
Легенда има - властвал нявга тук.
Простиш ли ми - готов съм да го хуля!

Адам
О, боже, погледни и засрами се!
Защо създаде тази жалка твар,
„венецът“ на творбата ти - човека?

Ескимосът
Какъв е зъл! И той комай е гладен.

Луцифер
О, не, обратно - сит е, затова…

Адам
Шегата ти е зла и неуместна!

Луцифер
Не е шега, а правда. Философстваш
със мисли на незнаещ глад човек,
а този твой събрат сега умува
със разума на празния стомах.
Със доводи не ще се убедите,
освен ако не огладнееш ти
или не се засити той… Така е -
каквито и представи да таиш,
по-силно е животното в човека.
Едва когато него укроти,
започва да разбира и презира
със смешна гордост свойта същина.

Адам
Да, верен си на себе си - злорадо
да хвърлиш всичко свято във калта.
Кажи - нима идеите велики,
делата чисти бяха само дим
от кухнята ни? Или плод червясал
на слепи обстоятелства - и то
раздвижвани и спирани с закони
на жалката материя?

Луцифер
      Нима
могло би да е друго? Та дали
би паднал Леонид във теснината,
ако наместо с каша и чорба
в държавица без собствени монети
се бе отдал на източни наслади
във вилата разкошна на Лукул?
Дали би паднал Брут, ако след боя
се беше върнал право у дома
при хубавата Порция, където
след пищен обед би се отморил?
Добър живот и дух на свобода
пораждат във човека благородство,
а робството, животът в нищета
създават грях; чрез късните потомци
пребъдват те в духа и във плътта…
Колцина, в равносметка погнусени,
се бесеха на някое дърво,
но слезеха ли някак от въжето,
при допира със новия живот
забравяха приключилата сметка.
Ако не бе ог доблестен народ
откърмен и великият Хуняди,
а в дом на мюсюлмани бе роден,
нима би бил поборник той за кръста?
Ако бе станал Лютер папа в Рим,
а вместо него - Лъв професор немски,
не би ли и съдбата си сменил?
И може би Лъв би бил реформистът,
а Лютер анатеми би крещял.
Какво би бил Наполеон, кажи ми,
ако народи гордия му път
не бяха със кръвта си напоили?
Изсъхнал би в казармената смрад!

Адам (запушва устата на Луцифер)
Млъкни, млъкни! Словата ти изглеждат
тъй прости и правдиви - и с това
по-пакостни са. Тяхната магия
простака би могла да заслепи -
и без това духа не би почувствал,
внушаващ и раздвижен между нас.
Но своя брат добрият ще познае,
ако с бездушни цифри и слова
теориите ти не го убият.

Луцифер
Ей този ти е брат. Поговорете,
и себе си ще проумееш тъй…

Адам
Мнозина ли тук креете в неволя?

Ескимосът
Мнозина зер. Не ми достигат пръсти
да ти ги преброя. Отдавна уж
съседите претрепах, но напразно -
все нови се заселват, а тюленът
едва се въди… Ти, ако си бог,
бъди добър, стори така: да има
по-малко хора, повече храна!

Адам
Достатъчно!… Да тръгнем, Луцифер!

Луцифер
Но нека видим първо и жена му.

Адам
Не искам да я видя… Щом мъжът
затъне в мерзост, гледката е грозна,
погнуса само ражда във гръдта.
Ала жената - светлата идея,
поезията въплътена - тя
пропадне ли, във урод се превръща,
поражда ужас. Хайде да вървим!
Луцифер повлича Адам към колибата, с ритник разтваря вратата; вътре се вижда Ева като жена на ескимоса. Адам, застанал до прага, я гледа вторачено.

Луцифер
Позната стара в нея не откри ли?
Прегръдка чака - славният и мъж
до смърт ще се обиди, щом пропуснеш
жена му с тази чест да почетеш.

Адам
О, тази да прегърна? Със ръце,
с които и Аспазия прегръщах?
Не, не! Мъждеят същите черти
и в нея, но, изглежда, животински
са станали сред две целувки те…

Ескимосът (пристъпвайки към колибата си)
Жена! Дойдоха гости! Посрещни ги
тъй, както подобава - със любов.
Евз поривисто прегръща Адам и го повлича към колибата.

Ева
Привет, о чужденецо! Полюби ме!

Адам (мъчи се да се отскубне)
На помощ, Луцифер! Да си вървим!
Върни ме пак от бъдещето мое
обратно в настоящето. Ни миг
съдбата си жестока да не гледам!
И нека да премисля, да реша:
дали си струва с Бога да враждувам?

Луцифер
Тогава - събуди се! Твоят сън
достигна вече своя край, Адаме!


VisszaKezdхlapElхre