---

Tartalom

Предговор
Поздравителен адрес от проф. д.и.н. Валери Стоянов, председател на българската секция на Българо-унгарската историческа комисия
Венцислав Мучинов: Българската историография за миграционните движения между българските земи и Сърбия през XIX век (до 1878 г.)
Инна Манасиева: Миграции на българи към Руската империя през XIX век. Историко-демографски аспекти
Йонка Найденова: Маршрути на българската книга в унгарските земи - културни проекции (XVIII - средата на XIX в.)
Чавдар Ветов: Фотографски свидетелства за българската революционна емиграция
Liljána Lesznicskova: Gondolatok, témák, motívumok vándorlása magyar és bolgár kalendáriumok alapján
Райна Симеонова Харгитаине: Приносът на Кошутовия емигрант Eндре Пастори в българското образование
Ина Вишоградска: "Миграция" на фонологични признаци в унгарския език: транссегментни характеристики
Gábor Demeter, Róbert Bagdi: Some Methods to Quantify Migration in Hungary
Róbert Bagdi: Migration and Occupation in Two Local Centers - Szerencs and Varannó (Zemplén County) in 1869
Станислава Стойчева: Миграционни процеси сред българското население в Македония по данни на Екзархията: аспекти и статистика (1904 - 1912 г.)
Makkai Béla: Kivándorló magyarok és integrációjuk Szlavóniában és a Regátban (1867-1918)
Ordasi Ágnes: A fiumei állami alkalmazottak helyzete az első világháború után
В. И. Косик: Дорожная карта русской эмиграции
А. С. Гладышева: Этноконфессиональная карта Южной Добруджи (1913-1940)
Пенка Пейковска: Емиграцията от България през 1931 - 1943 г. по данни от текущата демографска статистика
Peykovska Penka: A munkavállalási engedélyek mint a nemzetközi migráció forrásai - az 1930-as évekbeli Baranya megyei bolgárkertész bevándorlók kapcsán
Zsebők Csaba: A magyar diplomácia és a macedón emigráció Bulgáriában 1931-1934
Bene Krisztián: Migráció és integráció. A franciaországi magyar közösség részvétele a Szabad Franciaország és az Ellenállás harcaiban
Nadezhda Nikolova: Language and Cultural Integration of Immigrants into Bulgarian Society in the 21st Century
Надя Филипова: Сирийските бежанци между съображенията на страните - членки на Eвропейския съюз, и Турция Съкращения

---

Fülszöveg

ПРЕДГОВОР:

Настоящият сборник е реализиран от двустранната Българо-унгарска историческа комисия. Той съдържа текстове от два българо-унгарски научни форума, посветени на външните/международните миграции в България и Унгария - конференцията "Международни миграции в България, ХIХ - ХХІ в. Историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти", проведена в София на 1 юни 2016 г. със специалното участие на тогавашния извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България Н. Пр. Андраш Клейн, който изнесе публична лекция под надслов "Миграционните предизвикателства и Европейският съюз", и симпозиума "Миграция, идентичност и интеграция в Унгария в историческа перспектива", организиран в рамките на Осмия международен конгрес по унгаристика в Печ (Унгария) на 24 август 2016 г.

Гореспоменатите научни срещи бяха междинни етапи съответно от два изследователски проекта: единият, българо-унгарски междуакадемичен проект (ЕБР) на Института за исторически изследвания при БАН и Института за история към Центъра по хуманитаристика при УАН на тема "Свързани истории: извори за конструиране на историята в Централна и Югоизточна Европа, XVII - XXI век" с научни ръководители проф. д.и.н. Илия Тодев и проф. д.и.н. Пал Фодор, а другият, академичен проект на Института за исторически изследвания при БАН с участието на учени от Унгария и Русия на тема "Международни миграции в България, ХIХ - ХХІ век: историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти" с научен ръководител доц. д.и.н. Пенка Пейковска.

В научните събития се включиха учени от различни български и чуждестранни институции, сред тях: от българска страна - от Института за исторически изследвания при БАН, Института за изследване на човека и населението при БАН, Института за литература при БАН, Института за български език "Проф. Л. Андрейчин" при БАН, специалност "Унгарска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от чужбина - Института за история към Центъра по хуманитаристика при УАН, Института по славянознание при РАН, Реформатския университет "Кароли Гашпар" - Будапеща, Университета в град Печ, Бизнес колежа "Шандор Векерле" - Будапеща, Университета "Янош Нойман" - Кечкемет.

Организирането на двата научни форума и съставянето на този сборник бе провокирано от съвременната миграционна обстановка в ЕС и предизвикателствата, пред които бяха изправени страните членки (в това число Унгария и България) вследствие на големите бежански вълни и други миграционни потоци от Африка към Европа и от опитите на двете страни да обединят усилията си за решаването на бежанската криза. Още повече, че миграционната история на България и Унгария има множество паралели, допирни точки и взаимодействия, свидетелства за няколковековен съвместен исторически опит. Да споменем само най-големите миграционни вълни между двете страни в по-ново време: политическите миграции, свързани с националноосвободителните движения на българите и унгарците за създаване на национални държави, като Ракоциевата и Кошутовата емиграция в българските земи на Османската империя; чипровските бежанци - заселници в областта Банат; икономическите миграции на българските търговци и градинари към унгарския пазар.

Именно поради събитията от последните години миграцията се превърна в ключов въпрос, въпреки че тя винаги е имала решаващо влияние върху историята на човечеството (достатъчно е да споменем фазата ѝ, свързана с етногенезиса на съвременните народи през Ранното средновековие, по време на Великото преселение на народите). Характерът на днешната миграция обаче е друг - не защото предпочитат да я свържат с изменението на климата (което не е уникално), не и защото става дума за допира на народи с отли чаващи се култури (живеещи от различни страни на Хънтингтъновите "гранични линни") (в това отношение част от завоевателните войни, например османското нашествие, предизвикват подобна миграция), а по-скоро поради подхода и третирането на нерешените ѝ проблеми, към които се подхожда от схващането за хуманистична Европа и от гледна точка на човешките ресурси на едно демографски застаряващо благоденстващо общество.

В хода на историята миграционните "предизвикателства" (използването на самата дума е обект на дискусия и илюстрира чувствителността на проблема) са пораждали множество мирни и насилствени "отговори", чието изучаване може да доведе до желани поуки и обобщения относно последиците от дадените на предизвикателствата правилни или неправилни отговори и дори до определянето на някои общовалидни закономерности. Една от най-важните сред тях е, че интеграцията често отнема стотици години, невинаги завършва с асимилация, че нетолерантността и насилието като спонтанен човешки (индивидуален) или държавно организиран отговор са също толкова чести, колкото и мирният изход (особено при първите няколко поколения), и че и на микро- и на макроравнище има общи явления, от които да се поучим. Изборът на точно този мащаб на настоящия том дава представа за многообразието на миграционните процеси и явления на микроравнище, както и за "преноса" на идеи, знания и култури, съпътстващи мигрирането на хората и превръщайки ги във важен фактор в историята на цивилизацията.

Обект на изследване в разработките, включени в тома, са по литически и трудови, масови и индивидуални международни миграции, бежански вълни, към които се подхожда от гледна точка на дихотомията имиграция - емиграция. Обект на изучаване са и отделни социалноантропологически и етнокултурни аспекти на международните миграции в България и Унгария като: миграциите и етногеографията, процесите на акултурация, адаптация и интеграция, "движението" на знания, възрастовите и половите структури, трудовата реализация зад граница и др. Интерпретирани са различни аспекти на международните миграции в Унгария и България чрез анализа на нови, неизползвани досега исторически извори, чрез прилагането на модерни интердисциплинарни методи на изследване като микроистория, анализ на масови документи, биографика, историческа статистика, историческа демография, социална география и др. Всъщност целта на изданието е да представи историческия опит на Унгария и България в международните миграции, да анализира системата от взаимовръзки и взаимовлияния между мигрантите и местното население, чийто основен елемент е интегрирането на мигрантите чрез образованието и професионалната им реализация, т.е. да установи промените в идентичността на мигрантите и в тяхното демографско поведение, спецификите на груповото им поведение по отношение на страната приемник и пр.

Пенка Пейковска, Габор Деметер

---